Осем години след анексирането на Крим, руският президент Владимир Путин взе решението да продължи ескалация в отношенията си с демократична Европа и да започне война в нарушение на всички международни и двустранни договори. От години, Русия използва широк инструментариум за въздействие върху Европа, включително върху България, с цел делегитимиране и подкопаване на единството на Европейския съюз и НАТО. Несъмнено тези усилия ще се засилят сега. Координираните действия на Запада за налагане на безпрецедентни санкции срещу Русия в отговор на ескалиращата агресия, практически изключват голяма част от руската икономика от световната финансова система. Въпреки продължаващите усилия на европейските страни за мирно разрешаване на конфликта и деескалация, на този етап такава изглежда малко вероятна в краткосрочен период. Следователно, българските власти, в координация със своите европейски партньори, трябва да предприемат действия по защита на националната сигурност на България със специфичен фокус върху хуманитарните аспекти, стратегическата комуникация и енергийната сигурност. Представяме неизчерпателен набор от необходими спешни стъпки в тази насока.

1. Подпомагане на европейските усилия за оказване на хуманитарна помощ и предоставяне на убежище на всички украински граждани, които са прогонени от домовете си. Специален фокус върху хуманитарно осигуряване на българските малцинства, живеещи на територията на Молдова и Украйна.
2. В координация с Европейската комисия, създаване на специални възможности за осигуряване на бързо настаняване и устройване на българския пазар на труда за следващите 6 месеца до 2 години. Осигуряване на възможност за по-бързо инкорпориране на предприятия от Украйна в България, при желание и възможност от техните собственици.  

1. Наблюдава се засилване на руската пропаганда и дезинформация относно целите на конфликта в Украйна, причините за избухването на войната и позицията, която България и нейните евроатлантически партньори ще заемат.
2. Преекспониране на културните и религиозните връзки на България с Русия с цел неутрализиране на по-твърда реакция на българското правителство, въпреки обществения натиск.
3. Саботиране на изграждането на единна позиция по конфликта чрез активирането на неформалните мрежи за влияние в политиката, икономиката и медиите. Това включва потенциално целенасочено дестабилизиране на правителството на България по темите енергийна политика, военни доставки за Украйна и придържане към общата политика на Европа за налагане на наложените санкции.

По отношение на описаните рискове е необходима незабавна реакция на ДАНС и военното разузнаване, които да провеждат своевременно наблюдения на действията на руски мрежи, опериращи на територията на България. Необходим е анализ на дезинформационните съобщения, разпространявани от български медии с руска собственост и с доказани близки връзки до Русия. Трябва да се засили ролята на БНТ, БНР и БТА за гарантирането на безпристрастното предаване на информация от украинския конфликт, позицията на българското правителство и действията на ЕС и НАТО. Необходима е стратегическа комуникация, която да неутрализира дезинформационните послания от Русия и от проруски източници в България.

1. Русия доставя 100% от суровия петрол, който България преработва и потребява. Единствената рафинерия за преработка на петрол е под контрола на руската компания Лукойл, която доставя 2/3 от горивата за крайните потребители в страната. Прекъсване на доставките на суров петрол в следствие на решение на Русия или след ембарго наложено от Европейския съюз ще принуди Нефтохим Бургас да замени доставчика на суров петрол. Възможна е замяна на уралския тежък нефт, използван от рафинерията, с бленд от арабски тежък петрол, внесен от Ирак, Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства. Цената на доставка е около $1-2 долара над цената на руския петрол.
2. Използването на стратегическия 90-дневен петролен резерв на страната с цел осигуряване на сигурността на доставките и задържане на цените на горивата при рязко покачване на котировките на световните борси при спазването на европейските регламенти за сигурност на петролните доставки и без да се нарушава конкурентното право.
3. Координация с правителството на Турция относно възможностите за преминаване на танкери през Босфора с цел гарантиране на доставки на суров петрол от алтернативни източници за „Нефтохим“. Координиране с правителството на Гърция за увеличение на вноса на петрол и горива на пристанищата в Егейско море.
4. Обсъждане ролята на „Лукойл Нефтохим“ при извънредна ситуация, включително проверка на складовите наличности и възможностите за временната им продажба на цени по-ниски от пазарните

1. България зависи на повече от 94% от вноса на руски природен газ, доставян на точката на свързване между Турция и България – Странджа/Малкочлар. По-малко от 6% от количествата газ, потребяван в страната, пристигат от Азербайджан през Трансадриатическия тръбопровод (ТАП) и по съществуващата гръцка газопреносна мрежа и входната точка на българско-гръцката граница (Кулата-Сидирокастро).
2. Потреблението на природен газ от всички защитени групи потребители в България в зимни условия варира между 10 млн. куб. м дневно до над 14 млн. при извънредно ниски температури. Цялото потребление през зимата е около 20 млн. куб. м дневно. При ниска запълняемост на газохранилището в Чирен, максималният дневен дебит е 2,7 млн. В момента тя е на рекордно ниско равнище от около 20%, което е около 20% под средното за сезона. При пълно спиране на доставките на природен газ през „Турски поток“ и Украйна, България не би могла да посрещне нуждите си от газ без внос на алтернативни количества от съседните държави. Благодарение на добрата междусистемна свързаност с Гърция, Турция и Румъния, при кризисни ситуации на спиране на доставките от основния източник – „Газпром“, България има техническата възможност да задоволи потреблението си чрез физически реверсивен внос от Гърция (около 4,42 млн./дневно), от Турция (50 млн./дневно) и от Румъния в направление север-юг (около 77 млн./дневно). Трябва да се има предвид, че от Румъния и от Турция може да се използва ограничен капацитет за пренос поради дългосрочно резервиране на трансграничната преносна възможност от „Газпром“. Основните количества алтернативен на руския газ могат да бъдат внесени от Гърция посредством терминал за регазификация, Ревитуса и гръцката газопреносна мрежа, както и азерски газ, внесен от Турция по тръбопровода ТАП.
3. Форсирано ускоряване на завършването на интерконектора Гърция – България, който да гарантира непрекъсваеми доставки на азерски и втечнен природен газ в размерите на 1,5 млрд. куб. м газ годишно и възможност за дневни доставки от 30 млн. куб. м, които напълно да задоволят зимното потребление на газ в страната.
4. Механизмът за солидарност в сферата на доставките на газ, предвиден от ЕС като мярка, която да влезе в сила в случай на екстремна газова криза, ще помогне да се гарантира, че най-уязвимите потребители ще продължат да имат достъп до газ, дори и в трудни условия. Прилагането на този механизъм изисква българското правителство да предприеме незабавни мерки за сключване на двустранни споразумения за солидарност с Румъния и Гърция, в съответствие с насоките, предоставени от ЕК.
5. Незабавни разговори с мрежовите оператори на Гърция, Турция и Румъния за предварително определяне на разпределението на стратегически количества природен газ за нуждите на региона в ситуация на спиране на руските доставки. България трябва да договори безпроблемен достъп до пристанищата за регазификация в Средиземно море (например Ревитуса в Гърция и Мармара в Турция). България е необходимо да резервира капацитет на пристанището Ревитуса, за да започне внос на алтернативни количества втечнен природен газ.
6. Преговори с основните доставчици на втечнен природен газ за Европа включително САЩ, Катар, Нигерия и Алжир за осигуряване на допълнителни количества газ за „Булгаргаз“ при спиране на доставките от Русия. Действията по преговорите с алтернативните доставчици трябва да са в координация с Гърция и Турция.
7. В спешен порядък, топлофикационните дружества могат да превключат към използването на мазут за производство на топлинна енергия. При спиране на доставките на суров петрол, трябва да се анализира възможността за осигуряване работата на топлофикационните дружества чрез използването на стратегическите запаси.
8. При невъзможност за внос на алтернативни количества е необходимо създаването на организация на потреблението на природен газ за защита на най-уязвимите потребители – топлофикации, крайни снабдители на газ за домакинствата, болници, училища и детски градини. Трябва да се планира и поетапно прекъсване на работата на големите индустриални потребители на природен газ, като те биват компенсирани чрез обявяване на търгове за третичен резерв.