Докладът е съвместен проект на Центъра за стратегически и международни изследвания и Центъра за изследване на демокрацията, европейски институт за публични политики базиран в София, България. Това е вторият доклад от поредицата "Кремълския наръчник", като първият доклад, публикуван през октомври 2016 г., повлия дебата за действията на Русия в трети страни, включително и за предполагаемата й намеса в президентските избори в САЩ през 2016 г.

„Измамите стават по-сложни, с цел да скрият престъпните дейности ... Преди петнадесет години, при разследване щяхме да установим, че престъпникът е добавил една фалшива компания във веригата от подизпълнители. Днес, ако трябва да проверим същата структура, ще открием шест, осем или десет нива на подизпълнители, включително офшорни компании. Трябва да следваме паричния поток, което също означава, че трябва да се адаптираме и към новия начин на действие. Ето защо за нас е много важно да използваме новаторски методи за разследване, за да можем да откриваме, но също и да предотвратяваме измами и корупция”.

"Институтът Ethisphere, глобален лидер в разработването и подобряването на стандартите по бизнес етика, призна постиженията на ръководителите и партньорите на CIPE в областта. Ethisphere отбеляза приноса на д-р Огнян Шентов, председател на Центъра за изследване на демокрацията и д-р Исус Естанислао, председател на Филипинския институт на корпоративните директори и Института за солидарност в Азия. Центърът за изследване на демокрацията, дългогодишен партньор на CIPE, е лидер в усилията за борба с корупцията в България. Центърът има съществена роля за намаляване на корупцията, насърчаване на прозрачността и отчетността."

"Украинската криза ни напомни, че енергийната сигурност може да бъде въпрос и на национална сигурност, не само за Украйна, но и за много други съюзници на НАТО. Русия без съмнение ще остане основен доставчик за Европа, но след като се появят и други алтернативи, Русия ще стане по-гъвкава при договарянето на условията и цените."

"Мисля, че една от най-важните стъпки, необходими за противодей- ствие на сивата икономика е да се увеличат усилията за промяна на неформалните институции на обществото (нормите, вярванията и ценностите) по такъв начин, че те да съвпадат с нуждите на формалните институции (наредбите, законите). Ние трябва да накараме хората да започнат да купуват това, което правителството им продава. За съжаление, моят опит показва, че това не може да се случи единствено чрез налагането на глоби и ограничения. То изисква целенасочени усилия към насърчаване на своеобразна "култура на отговорността" в гражданите. Което от своя страна налага официалните институции също да се променят, ако те искат гражданите да променят своето отношение към плащането на данъци. Добрата новина е, че това вече се прави в скандинавските страни и те имат дълга традиция, която не просто показва позитивите от тези усилия, но и ни позволява да ги измери във финансово отношение."

"Докладът на Центъра за изследване на демокрацията относно управлението на енергийния сектор и енергийната (не)сигурност в България представя дълбочинен анализ на българския енергиен сектор и разкрива някои от основните предизвикателства, пред които е изправена страната в процеса на диверсификация на енергийните източници. Докладът предоставя и полезен инструмент за постигне на обща европейска енергийна политика, основана на конкурентоспособността, сигурността на енергийните доставки и устойчивостта. Радваме се, че имахме привилегията да сме домакини на една от двете публични дискусии във Вашингтон, по време на които беше представен последният новаторски доклад под егидата на програмата Глобална Европа на Wilson Center."

"Българските домакинства са достигнали границата на възможностите си да покриват разходите си за енергия, което представлява заплаха за енергийната сигурност на страната." Стефанов обясни, че енергийната бедност пречи на българските домакинства и предприятия да диверсифицират енергийните си източници.

"Вместо подмяна на политики подменяме хора, коментира Руслан Стефанов, програмен директор в Центъра за изследване на демокрацията и един от авторите на изследването "Енергетика и добро управление. Тенденции и политики". Което означава, че порочните и корупционни практики ще се запазят. Ако кадрите ще решат проблемите, вероятно е по-добре да обявим международни конкурси."

Необходимо е да познаваме заплахите на 21-ви век, идващи от нетрадиционни източници като кибертероризма, връзките между организираната престъпност и международния тероризъм, енергийната сигурност. Отношението към тези заплахи трябва да бъде проактивно в противовес на по-реактивната политика за сигурност на двадесети век. По този въпрос е нужно по-голямo сътрудничество между развиващите се и развитите страни, основаващо се на три компонента: сигурност, икономическо развитие и утвърждаване върховенството на закона и демократичното управление.