Руската инвазия в Украйна и последвалата енергийна криза на континента трябва да са сигнал за Европа да поеме по нов енергиен път, насочен към независимост от вноса на изкопаеми горива. Използването на пълния потенциал на вятърната енергия в европейските морета би изиграло ключова роля за постигането на целите на Европейския съюз за енергийна и климатична сигурност до 2050 г. България е единствената държава – членка на ЕС с излаз на море, която все още не е започнала да развива този сектор. Настоящият анализ очертава основните елементи на бъдещата регулаторна рамка, която да спомогне привличането на инвестиции в този иновативен сегмент при най-ниска тежест за обществото и да отключи развитието на възобновяема енергия в морските територии на България.

Приемането на специален Закон за енергията от възобновяеми енергийни източници в морски­те пространстваби бил оптималният подход за избягване на потенциални конфликти с други съществуващи законодателни актове и подзаконовата нормативна уредба. Новият закон би послужил за координиране на компетенциите на органите, които регулират различните етапи от изпълнението на проектите за офшорни вятърни електроцентрали (включително планирането, изграждането, експлоатацията и извеждането от експлоатация на съоръжения в морето). Законът ще засили пазарната конкуренция и ще привлече опитни компании от най-развитите пазари в Европа. Той ще помогне на българското правителство да започне развитието на районите с най-добри природни дадености за вятърна енергия в българския участък на Черно море при най-ниски разходи за обществото и по най-устойчив начин за реализиране на проектите.