Вятърните електроцентрали се характеризират с висок коефициент на полезно действие и устойчивост на производството на сезонни колебания, което води до сравнително ниска себестойност на електроенергията. Проектите за вятърна енергия могат да се реализират на по-малка площ  и да се съчетават с други селскостопански или икономически дейности. Вятърната енергия може да изиграе решаваща роля за стабилизиране на електропреносната мрежа в периоди на по-ограничено слънцегреене, а в периоди на свръхпроизводство на електроенергия, излишната енергия може да се пренасочи за производството на водород, използван в промишлеността. Бавното осъществяване на вятърни енергийни проекти в България е резултат преди всичко на различни управленски дефицити, като чести и непоследователни промени в нормативната уредба, технически и административни пречки пред включването в електропреносната мрежа, противопоставянето от страна на местните общности, конфликти, свързани със земеползването и ограниченията на околната среда, както и цялостната липса на политически ангажимент за ускоряване на инвестициите в сектора.

Настоящият анализ представлява кратък преглед на подробна оценка, ръководена от Австрийския технологичен институт, на технически постижимия потенциал за вятърна енергия на сушата и в морските пространства на България. В него се посочват и основните мерки, необходими за оползотворяването на този потенциал, като същевременно се гарантира сигурността на електроснабдяването при спазването на най-строгите стандарти за земеползването, опазването на околната среда и биоразнообразието.