Отслабването на притегателната сила на Европейския съюз оставя властови вакуум в Югоизточна Европа, който авторитарни сили като Русия са готови да запълнят. Кремъл се възползва от отстъплението на демокрацията и всеобщото завладяване на държавата и нейните нефункциониращи институции, за да засили икономическото и политическото си влияние в региона. Докато руската икономическа мощ в Югоизточна Европа отслабва след налагането на санкции от страна на ЕС и НАТО през 2014 г., цялостната ѝ способност да влияе на националните политики остава значителна и дори придобива по-голяма ефективност.

Русия запазва контрола над взимането на стратегически решения в региона, главно в енергийния сектор, в който правителствата са приклещени в скъпоструващи инфраструктурни проекти. Вследствие експлоатацията на управленските дефицити в страните, руското икономическо присъствие се запазва и включва някои от най-големите в региона компании за преработка на нефт, продажба и разпространение на горива и природен газ, телекомуникации и вериги за продажба на дребно. Стратегическата важност на тези предприятия за националните икономики в Югоизточна Европа допринася за непропорционално голямото политическо влияние на Русия. За да го увеличи, Кремъл ловко използва набор от инструменти на острата сила като медийна пропаганда, преекспониране на културните и религиозните връзки и спонсориране на обществени дейности. Докладът разглежда инструментите от Кремълския наръчник в осем държави от Югоизточна Европа: Албания, България, Босна и Херцеговина, Хърватия, Косово, Черна гора, Северна Македония и Сърбия.