Публикуваният през 2016 г. доклад „Кремълският наръчник: руското влияние в Централна и Източна Европа“ показа, че Русия разполага с модел за влияне върху европейската икономика, изграден върху мрежа от икономически и политически протекции, чрез която може да въздейства пряко върху националните политики. Тази мрежа формира порочен кръг на влияние върху ключови държавни институции и икономически сектори, така че държавната политика да служи на руските интереси, което дискредитира западната либерално-демократична система и подкопава демократичните системи отвътре. В “Кремълския наръчник 1” прави впечатление честата поява на определени юрисдикции, компании и лица от Западна Европа в мрежите за влияние, приближени до руската власт. Дали това е съвпадение или съществуват сили, които неволно или преднамерено засилват влиянието на Русия върху икономиката на Европа? Именно този въпрос изяснява доклада „Кремълският наръчник 2: Съучастниците“.
С посредничеството на определени играчи в западно-европейски страни Кремъл успява да постигне целите си и да избегне част от негативните последствия от действията си. Държавите съучастници подпомагат и утежняват ефекта от влиянието на Кремъл не само в Европа, но и в самата Русия – чрез източване на капитали към офшорни зони и лишаване на държавата от ценни данъчни приходи. Един от основните проблеми е, че държавите съучастници, които позволяват на Русия свободно да се възползва от пропуските в системите им за сигурност и управление, на практика активно подкопават устоите и дискредитират собствената си демократична система.
Чрез фиктивни дружества и с участието на банки, адвокати и счетоводители, държавите съучастници способстват за интегрирането на „мръсни“ капитали в глобалните финансови потоци. Размерът на частните руски вложения в чужбина след падането на Берлинската стена се изчислява на приблизително един трилион долара. Държавата съучастник и Русия извличат облаги и стават зависими от системата, благодарение на която се осъществяват подобни мащабни капиталови движения от и към Русия и Европа. Незаконните капитали и особено прането на пари са заплаха за националната сигурност, тъй като се извършват със съдействието на корумпирани висши държавни служители, които имат властта да възпрепятстват свободното движение на капитали, да неутрализират икономическите санкции върху Русия и да влияят върху цели пазари и промишлени сектори.
Корупцията в управлението и организираната престъпност са двете възможни въплъщения на връзката между незаконните финанси и националната сигурност, като техните канали на възникване са подобни и често се пресичат. При руските капитали, корупцията и организираната престъпност се срастват по заповед на Кремъл. Капитали и печалби се укриват чрез пране на пари или избягване / укриване на данъци. Ежегодно през Европа преминават милионни инвестиции и печалби от Русия благодарение на добре развитите и функциониращи финансови системи на страните, съучастнички в процеса. Всяка от тях разполага с инструменти за прикриване на произхода на определени инвестиции и на нелегитимото им финансиране. Прилагането на тактика за поставяне на печалбите извън обсега на данъчните власти (съотв. на приходите в държавния бюджет) може и да не е незаконно, но често е на границата между закона и престъплението – във финансовата сива зона, за която страните посредниците осигуряват широко поле за развитие. Макар и да спазват буквата на закона, те не спазват духа му, а съучастници на тези техни действия са доставчиците на корпоративни услуги, които с готовност подпомагат сложни международни сделки и създават фирми по поръчка. През последните три десетилетия това явление набира скорост паралелно с ускоряването на глобализацията и масираното проникване на руски капитали в европейската финансова система. Понастоящем, дори за най-добре функциониращите контролни органи по света е почти невъзможно да отделят споменатия един трилион долара изтекли от Русия капитали от останалите финансови потоци.
