България все още не е дефинирала ясни дългосрочни цели и прозрачна рамка за взимане на решения, която да обуслови една нова стратегия за енергийна и климатична сигурност. Това увеличава уязвимостта на българската икономика и подкопава икономическата обосновка на прехода към въглеродна неутралност до 2050 г. Продължаващата енергийна криза, изострена от руската инвазия в Украйна, засилва нуждата от нова стратегия за енергийна и климатична сигурност, която да повиши енергийната независимост и да понижи ролята на изкопаемите горива в местната икономика.

Настоящият анализ обобщава ефектите върху енергийната политика, които следват от няколко сценарии за развитието на енергетиката в Югоизточна Европа, базирани на независимо моделиране, които разглеждат последствията от затварянето на въглищните централи и тяхното заместване с възобновяеми енергийни източници до 2030 г. Анализът също дискутира икономическата обосновка за навлизането на технологии за производство на ВЕИ енергия, водород и системи за съхранение.