Настоящата геополитическа криза демонстрира, че Италия трябва да постави енергийната сигурност и нейното управление на първо място сред политическите си приоритети. Въпреки нарастващото геополитическо напрежение след анексирането на Крим от Русия, Европейският съюз като цяло и Италия в частност, се заключиха допълнително в прекомерна енергийна зависимост от руските доставки. Едновременното разширение на употребата на природен газ в електроенергийния и промишления сектор се оказа пагубно, тъй като свиването на предлагането на газовия пазар през 2021 г. доведе до стремглаво повишение на световните цени и до сериозно повишение на рисковете от прекъсване на доставките и засилване на енергийната бедност. Междувременно, стратегическите бизнес отношения между водещи италиански фирми, промишлени лидери и финансови институции с тесни връзки с италианския политически елит, отслаби решимостта на Италия за въвеждането на ефективни санкции срещу Италия.

Настоящият анализ, базиран на Индекса на рисковете пред енергийната и климатична сигурност, разкрива как Италия се очертава като една от най-уязвимите държави в ЕС по отношение на сигурността на доставките и геополитическата зависимост от Русия и други авторитарни държави. Интегрираният план в областта на енергетиката и климата на Италия следва да бъде преразгледан, за да отрази необходимостта от намаляване зависимостта на италианския енергиен сектор от природния газ чрез процес на диверсификация от Русия в краткосрочен план, а в средносрочен – посредством пълен отказ от използването на газа в италианската икономика. Фокусът на усилията за реформиране на енергийната политика върху декарбонизацията на енергийната система би имало най-силно въздействие върху подобряването на връзката между устойчивостта на енергийното производство, достъпността на потреблението и свързаните геополитически предизвикателства.