Този доклад изследва управлението на религията и религиозното разнообразие и предизвикателствата, свързани с проявленията на насилствена религиозна радикализация в България. Разглеждат се религиозният профил на обществото и икономическите и културни тенденции, отнасящи се към тази форма на разнообразие. Анализът на съвременната институционална рамка за администриране на религията е поставен в контекста на исторически преглед на взаимоотношенията между държава и религия. Представени са и организационните структури, създадени от основните вероизповедания. Авторът също засяга въпроса за насилствената религиозно мотивирана радикализация и последиците от това явление за администрирането на религиозното разнообразие.
Връзката държава-религия в България се характеризира от двупосочна автономност, при която държавният апарат упражнява умерен контрол върху религиозните групи. Взаимодействието между противопоставящи се фактори, като секуларизация на населението, слаби религиозни институции и исторически обусловено присъствие на религиозни елементи в културната идентичност на нацията, създава предпоставки за манипулация на религията за политически цели. Съществува опасност междуетническият баланс да бъде накърнен в резултат от секюритизирания подход на властите към реалните и възприети прояви на радикализация.
