Актуализацията на Интегрирания план в областта на енергетиката и климата (ИНПЕК) предостави възможност за преразглеждане на българските и европейските стратегии за енергийна и климатична сигурност, които да осигурят стратегическото откъсване от руската енергийна зависимост, да ускорят справедливия преход и да намалят енергийна бедност в страната. Въпреки че поставя амбициозни цели за намаляване на емисиите, ИНПЕК не предлага конкретни политики и мерки за постигането им, тъй като процесът на вземане на ключови решения в областта на енергетиката в България остава в плен на лични интереси, свързани с въглищния и ядрения сектор. Под претекста, че гарантира сигурността на доставките на електроенергия, ИНПЕК обрича България на дългосрочна зависимост от ядрена енергия, въглища и природен газ. Това ще насочи публични средства към запазването на изкопаемите горива, вместо да подкрепи декарбонизацията на българската икономика.

Настоящият анализ прави оценка на последователността и ефективността на актуализирания ИНПЕК и показва, че България трябва да ускори декарбонизацията, като разгърне огромния си потенциал за вятърна енергия, подкрепи електрифицирането на неенергийните сектори и въвеждането на мащабни мерки за енергийна ефективност и насърчи енергийното гражданство.