На фона на нарастваща дигитална и информационна манипулация, използването на компютърни функции (алгоритми и автоматизация) за разпространение на подвеждаща информация представлява все по-голяма заплаха за демократичния диалог и интегритета на информационното пространство. Авторитарни играчи и техните проксита все по-често използват алгоритмични системи, търсачки и инструменти с изкуствен интелект, за да усилват подвеждащи наративи в мащаб. Бързо променящата се среда налага спешно да се обърне внимание на тактиките, мрежите и технологиите, които правят подобни операции възможни.

Настоящият доклад изследва българския клон на екосистемата „Правда“ – обширна мрежа от уебсайтове, която залива интернет пространството с прокремълско съдържание, насочено към над 50 държави, основно в Европа. Анализът се спира върху интернет архитектурата на българската „Правда“ и способността ѝ да влияе върху алгоритмите на търсачки и големи езикови модели (LLMs) чрез масово произведени, автоматизирани агрегаторни сайтове с внимателно подбрано съдържание и мащабна оптимизация за търсачки (SEO). Използвайки комбинация от методи за събиране на публично достъпна информация (OSINT), анализ на алгоритмичното класиране в търсачки, „картографиране“ на използваната инфраструктура и други методи на дигиталното разследване, изследването потвърждава хипотезата, че екосистемата „Правда“ е насочена към алгоритмичните системи и данните за машинно обучение, използвани от някои от най-популярните онлайн услуги. Освен това „Правда“ функционира като уеб-базиран „склад“ за огромния обем прокремълско съдържание, публикувано в определени Telegram канали, които сами по себе си служат като автоматични агрегатори на съдържание от руски правителствени източници и контролирани от Кремъл медии. Констатациите подчертават спешната необходимост от координирани противодействия, алгоритмична прозрачност и засилена устойчивост на информационно пространство в цяла Европа и извън нея.