Подходът на България към противодействието и предотвратяването на радикализацията е повлиян от развиващото се разбиране на Европейския съюз за радикализацията като местен и национален проблем, който изисква прилагането на меки мерки. Това разбиране е възприето и като основа за българската Стратегия за противодействие на радикализацията и тероризма (2015-2020 г.). Страната обаче не беше подготвена да осигури изпълнението на Стратегията. Мерките за превенция се прилагат недостатъчно и подходът продължава да бъде доминиран от правоприлагащите органи.

Настоящият доклад разглежда основните институции (както държавни, така и недържавни) в България, работещи по предотвратяването и противодействието на насилствения екстремизъм (P/CVE), след което предлага анализ на процесите и проблемите, които се считат за уместни за страната , преди да анализира институционалните възприятия относно седемте движещи фактори, залегнали в основата на макроанализа. От тази група, факторите които се възприемат като най-релевантни са религията, политическите недоволства (крайнодясна идеология), бедността, неравенството, а допълнителен фактор, който се появява хоризонтално във възприятията на повечето заинтересовани страни е образованието. Тези макро възприятия ще послужат като отправна точка за последващия анализ на мезо- (на ниво общност) и микро- (на индивидуално ниво) двигатели на радикализацията и насилствения екстремизъм в страната.

Националният доклад за България (на английски език) може да намерите тук.