Въпреки че санкциите сами по себе си не могат да спрат агресивната война на Русия в Украйна, те играят важна роля за възпирането на режима в Кремъл от по-нататъшна агресия и за лишаването му от необходимите ресурси, за да продължи да бъде заплаха за Европа. Поддържането на санкциите обаче изисква съгласувана и добре функционираща рамка за тяхното прилагане в целия ЕС. Капацитетът и ефективността на прилагане не са еднакви в целия блок и се открояват слаби звена като България, в която все още няма нито практика, нито въведена в националното законодателство ефективна рамка за механизъм за скрининг на инвестициите. Необходимостта от сигурна и добре координирана рамка за скрининг на чуждестранните инвестиции нараства в целия свят. Още преди войната в Украйна скринингът на чуждестранните инвестиции заедно с други инструменти за икономическа сигурност, като например държавните помощи, мониторинга на нерегламентираните финансови потоци и борбата с изпирането на пари, започват да си проправят път в процеса по разработване на политики на равнище ЕС. България трябва да надгради и усъвършенства политическите и законодателните инициативи на ЕС, за да гарантира, че икономиката ѝ няма да се превърне в инструмент за заобикаляне на санкциите или в магнит за корозивни капитали, което би подкопало инвестиционния авторитет и перспективите за растеж на страната сред евроатлантическите ѝ партньори. В същото време прилагането на такъв режим, макар и спешно, трябва да отчита оправданите опасения и гледната точка на инвеститорите от частния сектор, за да не се превърне той в поредния репресивен инструмент в и без това незрялата среда на демократично управление в България.