Концепцията за икономическа сигурност бързо набира популярност през последните години поради нарастването на глобалната геополитическа конкуренция и подхода на Русия да използва като оръжие доставките на петрол и газ за Европа, за да подпомогне агресивната си война срещу Украйна. В резултат на това все по-голям брой държави въвеждат механизми за проверка на преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) или актуализират вече съществуващите такива. Икономическата сигурност обаче надхвърля проверката на ПЧИ и представлява по-всеобхватно разбиране за значението на икономическите фактори за националната сигурност на дадена държава, или за т.нар. икономическа държавност.

Въз основа на тези опасения Европейският съюз (ЕС) стана първата голяма икономика, която разработи стратегия за икономическа сигурност. Стратегията на ЕС, основана на три основни направления – насърчаване на конкурентоспособността, защита на собствените интереси и партньорство с други страни – е добър пример за всеобхватен подход към икономическата сигурност. Тя разглежда силната икономика като необходима предпоставка за националната сигурност, подпомагана от нормативни актове, насочени към нейното насърчаване, разнообразни вериги за доставки, които гарантират, че при набавянето на критични суровини държавата не е прекалено зависима от потенциални противници, и мерки за защита от икономически тормоз или принудителен капитал, като проверка на преките чуждестранни инвестиции и други механизми.