Най-евтиният начин за декарбонизация в България ще бъде трансформирането на доставката на електроенергия и на енергийния микс. Това би означавало възможно най-бързото спиране на електроцентралите, работещи с лигнитни въглища, трансформационна промяна в сектора на възобновяемите енергийни източници, привличане на частни инвестиции в нови технологии, като офшорна вятърна и геотермална енергия, и ускорена електрификация на сгради, промишленост и мобилност. Трябва да се мобилизират повече ресурси за децентрализирани устойчиви енергийни решения, борба с енергийната бедност и диверсификация на доставките. Внедряването на нисковъглеродни технологии изисква модернизация на електроенергийната мрежа, повече инвестиции за създаването на инфраструктура за устойчива мобилност, насърчаване на екопредприемачество, агро-екологични реформи, прилагане на последователни мерки за защита на горите и озеленяване на градските пространства. 

Настоящата публикация предлага целенасочени политически мерки в отделните икономически сектори при всеки от трите сценария за декарбонизация на страната с хоризонт 2050 г. Насърчаването на необходимите промени в публичните политики и регулаторната рамка, за да се ускори преходният процес, са от ключово значение за разработването на последователна зелена стратегия за възстановяване на България в съответствие с целите на Европейския зелен пакт.