Децентрализираното производство на електроенергия е в центъра на бурното развитие на ВЕИ сектора в Европа. Огромният напредък на ВЕИ технологиите подтиква гражданите и бизнеса все по-често да търси път към енергийна независимост. Успехът на енергийния преход ще зависи именно от по-активната роля на гражданите, местните общности и малкия и среден бизнес, които ще се превърнат от пасивни ползватели на енергия в инвеститори и производители.  В България този процес на демократизация и децентрализация на ВЕИ сектора се сблъсква със сериозни предизвикателства, като например блокиран процес на присъединяване към електроразпределителната мрежа и все още твърде сложни, бюрократични процедури, съпътстващи екологичните и строителните разрешителни за ВЕИ проектите.

С последните промени в Закона за енергетиката и Закона за енергията от възобновяеми източници беше предприет опит за хармонизиране на националното законодателство на България с европейското право. Целта е да се отключи потенциала за малки, децентрализирани мощности, разпръснати из цялата страна, които да допринесат за намаляването на разходите за енергийно потребление и да превърнат българските граждани в активни участници на пазара на електроенергия.

Настоящият анализ на промените в законодателството е критичен преглед на добрите практики от други страни-членки на ЕС за транспониране на европейското ВЕИ законодателство. Той допринася за разработването на конкретни препоръки за промени в българската регулаторна рамка за насърчаване на ВЕИ инвестициите, с акцент върху децентрализацията на производството на електроенергия и стимулирането на енергийното гражданство.