Енергийният сектор на България се намира на кръстопът. Моделният анализ в този доклад сравнява базов сценарий на забавени реформи и продължаваща зависимост от изкопаеми горива с пътна карта „Fit-for-2040“, съобразена с целта на ЕС за намаляване на емисиите с 90% до 2040 г. и климатична неутралност до 2050 г. Резултатите показват, че постепенните промени – продължително използване на въглища и недостатъчни мерки в транспорта, сградния сектор и индустрията – ще оставят България уязвима към волатилни доставки на изкопаеми горива, нарастващи разходи за въглеродни емисии и намалена конкурентоспособност.

Обратно, сценарият Fit-for-2040 демонстрира, че ранно излизане от въглищата, бързо разширяване на възобновяемите източници и енергийните хранилища, дълбока електрификация на крайните потребителски сектори и решителни подобрения в енергийната ефективност могат да осигурят както декарбонизация, така и дългосрочна икономическа устойчивост.

Докладът подчертава, че преходът към нисковъглеродна енергетика не е бреме, а път към запазване на енергийната сигурност и индустриалната конкурентоспособност. Необходим е комплекс от политически реформи: завършване на либерализацията на електроенергийния пазар при защита на уязвимите домакинства, инвестиции в дигитализирани мрежи и децентрализирани възобновяеми източници, свързване на програмите за енергийна бедност с чисто отопление и реновации, както и подкрепа за индустрията чрез уговорки за разлика в цената на въглерода и интеграция в европейските вериги за чисти технологии.

Заключенията подчертават, че амбицията се отплаща – с по-ниски системни разходи, по-силна енергийна сигурност и нови възможности за българската индустрия, докато забавянето само увеличава уязвимостите и отлага неизбежното.