Българската енергетика се намира в критичен момент, белязан от натрупани проблеми като изкривени ценови регулации, кръстосано субсидиране и липса на целенасочена социална политика. Настоящият модел, поддържан чрез държавни интервенции и подкрепа за икономически нерентабилни производства, възпрепятства навлизането на нови участници, възпира инвестициите в устойчиви технологии и задълбочава социалната несправедливост. Вместо защита за уязвимите потребители, съществуващата система субсидира домакинства с високо потребление и заможни компании, като по този начин подкопава енергийната сигурност и пречи на модернизацията на електроразпределителната мрежа.

Решението се крие в пълна и справедлива либерализация на електроенергийния пазар, съчетана с дигитализация на мрежите, въвеждане на интелигентно измерване и целенасочена социална подкрепа. Преходът следва да бъде плавен, с ясни адаптационни механизми, които да предпазят най-уязвимите от ценови шокове, без да възпрепятстват конкуренцията. Финансирането на този процес може да се осигури чрез Фонда за сигурност на електроенергийната система и европейските механизми за зелена трансформация. Либерализацията не означава оттегляне на държавата, а преформулиране на нейната роля като арбитър и гарант за честна, конкурентна и устойчива енергийна среда.