Зависимостта на Европейския съюз от външни доставчици на важни суровини и технологии застрашава неговата икономическа сигурност и стратегическа автономност. Над 65% от редкоземните метали за високотехнологичните индустрии идват от няколко източника, което прави веригите за доставки уязвими на глобални сътресения. За да намали този риск, ЕС трябва да диверсифицира доставките, да инвестира в добив на местни ресурси и тяхната преработка и да засили индустриалната политика. Насърчаването на иновациите, стратегическите партньорства и устойчивата екосистема за научноизследователска и развойна дейност ще подкрепят технологичния суверенитет и устойчивия растеж.

Настоящата публикация разглежда ключовото значение на координирания подход за гарантиране на икономическата независимост и глобалното влияние на Европа. ЕС следва да създаде стратегическа рамка за финансиране, да рационализира процесите на издаване на разрешения за критични проекти и да засили устойчивостта на веригата на доставки чрез засилени промишлени съюзи и политики, основани на иновации.