Скокът на цените на енергийните ресурси, започнал още преди руската инвазия в Украйна, разкри по категоричен начин необходимостта от нова глобална стратегия за решаване на трилемата на енергийната политика – сигурност на доставките, достъпност и устойчивост, като същевременно се ограничат максимално геополитическите рискове. Високата енергийна интензивност на изкопаемите горива в повечето европейски икономики е ключов фактор за нарастващата енергийна бедност на континента.

Налагането на въглеродна цена е крайъгълен камък на декарбонизационните политики, тъй като намалява отрицателните външни фактори, свързани с емисиите на парникови газове. Ако се разработва заедно с други политики за преразпределение на приходите от този механизъм, то може да бъде ефективно средство за намаляване на емисиите, стимулиране на инвестициите в нисковъглеродни технологии и промяна на поведението, като същевременно се намалява енергийната бедност. Правителствата трябва да се съсредоточат върху налагането на въглеродна цена и преразпределение на приходите, за да гарантират, че подкрепата достига до домакинствата, които се нуждаят най-много от нея, особено в страни с исторически ниски нива на усвояване на европейски средства и неефективни политики за социално подпомагане.

Настоящият доклад представя оценка на хипотетичен въглероден данък в България, Германия, Унгария, Полша и Румъния. Макроикономическото въздействие е оценено чрез изчисляване на ефектите от този въглероден данък върху брутния вътрешен продукт (БВП) и заетостта по икономически отрасли. На микроравнище вниманието е насочено към нивата на благосъстояние и енергийна бедност преди и след преразпределението на приходите.