В сравнение с другите страни в Централна и Източна Европа, България не се възползва  от възможностите за декарбонизация на енергийния сектор чрез амбициозните политически и финансови инструменти на Европейския съюз за достигане до въглеродна неутралност към 2050 г. Българското правителство беше сред последните в ЕС, които приеха своя Национален план за възстановяване и устойчивост (НПВУ), който ангажира милиарди евро финансиране от ЕС за подкрепа на поетите от правителството ангажименти за реформи и декарбонизация на енергийния сектор. Основна реформа в НПВУ е създаването на Комисията за енергиен преход (КЕП), която е натоварена със задачата да разработи подробна оценка на два сценария за отказ от въглищата до 2030 г. (ранен) и до 2038 г. (късен) като основа за разработването на Пътна карта за неутралност по отношение на климата до 2050 г. Все още, обаче, липсва консенсус около заключенията в работата на КЕП.

Настоящият доклад има за цел да подпомогне разработването на дългосрочната рамка за декарбонизация на българската елекроенергетика като представи основните изводи от цялостен анализ на сценариите за въглищен преход до 2050 г., подготвен от Центъра за изследване на демокрацията в партньорство с Регионалния център за изследване на енергийни политики (REKK). Проучването има за цел да потвърди и провери допусканията и заключенията на окончателния доклад на Министерство на енергетиката, неуспешно отразяващ дискусиите в рамките на КЕП. Анализът показва, че българската икономика е способна да постигне климатична неутралност до 2050 г. без значително увеличение на цените на електроенергията и без строителството на нови ядрени мощности или централи, използващи природен газ. Стъпвайки на тези изводи следва да бъдат предприети редица краткосрочни и дългосрочни политически действия, които да позволят разгръщането на потенциала на България за декарбонизация в най-спорния енергиен подотрасъл – електроенергетиката.