България е сред предпочитаните цели на руските операции за влияние, които използват тактиката на хибридната война, като съчетават твърда, мека и остра сила. Русия разчита на стратегическа корупция и регулаторни маневри, за да завладее ключови активи, включително в сферата на енергетиката и комуникациите, и използва обществените нагласи и настроения по културни и исторически въпроси, за да постигне целите си, като политизира емоциите въз основа на геополитическо противопоставяне. Операциите на Кремъл за оказване на влияние не са ограничени до конкретен сектор или сфера на дейност, а атакуват различни области. Техните дестабилизиращи ефекти представляват сериозна заплаха за националната сигурност.

Както показва продължаващата война срещу Украйна, руската стратегия за хибридна война може да прерасне в пълномащабна инвазия. За да е максимално ефективна, стратегията срещу хибридните заплахи следва да е насочена най-вече към преодоляването на уязвимостите на местно равнище, като осигурява на заинтересованите страни от правителството и гражданското общество ресурси, техники и инструменти за намаляване на риска от чуждестранна намеса. Настоящият доклад очертава модел на интегриран национален подход за превенцията, разкриването и предотвратяването на хибридните заплахи. Моделът е съсредоточен върху проактивното възпиране, за да се осигури капацитет за своевременно предотвратяване на чужда намеса.