Русия отдавна подготвя войната си в Украйна, като използва целия набор от инструменти на хибридната война, с които разполага в Европа: намеса в изборите и стратегическа корупция, насочена към политическите партии и медиите, дезинформация и кибератаки срещу критичната инфраструктура, икономическа принуда, целенасочени убийства с помощта на трудни за откриване токсични агенти и др. Европа реагира бавно, като държавите – членки на ЕС, не успяха да предвидят войната в Украйна, дори непосредствено преди самото нахлуване в страната, когато Кремъл умишлено задържа ниски нивата за съхранение на газ в Германия през есента на 2021 г. Някои държави – членки на ЕС и НАТО, и много лидери на политически партии на континента продължават да отричат очевидното, дори след почти година на разрушения от войната. Постепенно институциите на ЕС и НАТО започнаха да подготвят политически и оперативни механизми и инструменти, които да противодействат на хибридните заплахи на Кремъл, но приложението им на практика от страните членки остава бавно и неравномерно.
През последните две десетилетия срещу служители на руските служби за сигурност неколкократно са повдигани обвинения за употребата на радиоактивни и химически бойни отровни вещества срещу лица, считани за противници и политически опоненти на режима в Москва. Най-известният от тези случаи е покушението срещу Александър Литвиненко, руски опозиционер и дисидент, през 2006 г., като участието на Кремъл в това нападение неотдавна беше потвърдено от съда. Разследването на отравянията с „Новичок“ на бившия руски шпионин Сергей Скрипал и руския опозиционен лидер Алексей Навални показват, че тези инциденти следват модел, подобен на този при покушението срещу Литвиненко. Макар че покушенията сами по себе си не са нова тактика в инструментариума на Кремъл за оказване на влияние, употребата на токсични вещества, традиционно свързвани с програмите за химическо и ядрено въоръжение, може да се разглежда като сигнал за решимостта на Москва да продължи да поддържа и при необходимост да разгърне нападателния си потенциал в областта на оръжията за масово унищожение (ОМУ).
