Разработването, разпространението и използването на оръжия (и материали) за масово унищожение (ОМУ) – химически, биологически и ядрени оръжия – продължава да бъде заплаха за европейската сигурност. Нападенията, включващи използването на химически, биологични, радиоактивни и ядрени (ХБРЯ) материали или агенти, са трудни за разпознаване и определяне, което прави предотвратяването и реакцията на такива нападения особено сложни. Много преди нахлуването си в Украйна Русия усъвършенства широк арсенал от инструменти за хибридна война, които използва в Европа. Югоизточна Европа, и по-специално България, остават уязвими за стратегиите, които Кремъл изпозлва за оказване на влияние и завладяване на медиите с цел разпространение на дезинформация и пропаганда. Настоящият доклад прави преглед на съществуващите в България политически, регулаторни и институционални мерки за противодействие на хибридните заплахи, свързани с ОМУ. В него се разглеждат националните регулаторни и политически инструменти, компетентните органи и механизмите, използвани за (1) предотвратяване и реакция на подозрителни ХБРЯ събития, (2) киберсигурност и (3) противодействие на дезинформацията.