Епидемията от COVID-19 дава отражение върху ежедневието на хората в 27-те държави – членки на ЕС. С бързото нарастване на броя на заразените на територията на ЕС, правителствата, често в рамките на няколко дни, въведоха редица мерки, за да овладеят разпространението на вируса. Много от тези мерки са пример за това как в извънредни ситуации, необходимостта да се спасява животът на хората оправдава налагането на ограничения върху други права като свободата на придвижване и свободата на събранията.
През март 2020 г. Агенцията на ЕС за основните права започна издаването на поредица сравнителни доклади относно въздействието на коронавируса в 27-те държави членки. В основата им стоят национални доклади за всяка от страните, подготвени от изследователската мрежа на Агенцията – FRANET. Информацията и мненията, съдържащи се в тези документи, не отразяват непременно мненията или официалната позиция на Агенцията на ЕС за основните права. Националните доклади за България се изготвят от Центъра за изследване на демокрацията, който е член на мрежата FRANET от 2015 г.
Първият сравнителен доклад очертава част от мерките, въведени от държавите членки през периода 1 февруари – 20 март 2020 г. с цел опазване на общественото здраве по време на пандемията от COVID-19. Той разглежда четири основни, свързани помежду си въпроса: мерките, насочени към овладяването на болестта и смекчаване на ефекта ѝ върху социалния живот, образованието, трудовата дейност и свободата на придвижване, както и върху миграцията и убежището; въздействието на вируса и усилията за ограничаването му върху определени обществени групи; ксенофобските прояви и случаите на расова дискриминация, вкл. престъпленията от омраза; и разпространението на дезинформация във връзка с епидемията, както и отражението на мерките за овладяването ѝ върху зашитата на личните данни и поверителността на информацията.
Първият сравнителен доклад и националните доклади са достъпни на уебсайта на Агенцията на ЕС за основните права.
Вторият сравнителен доклад се спира на избрани мерки, въведени от държавите членки по време на пандемичното разпространение на коронавируса с цел опазване на общественото здраве. Във фокуса на разглежданите четири взаимосвързани области попадат: извънредното положение или еквивалентните на него мерки; мерките, насочени към овладяването на болестта и смекчаване на ефекта ѝ върху социалния живот, образованието, трудовата дейност, съдебната система и пътуването до и в рамките на Европейския съюз; въздействието на вируса и усилията за ограничаването му върху определени обществени групи, в частност възрастното население и хората с увреждания, ромите и чергарите, задържаните лица и бездомниците; и какви биха могли да бъдат ефектите от мобилните приложения за проследяване на заразата и подобни технологии за наблюдение на разпространението на COVID-19 върху основните права и в частност върху защитата на личните данни и поверителността на информацията. Докладът обхваща периода 21 март - 30 април 2020 г.
Вторият сравнителен доклад и националните доклади са достъпни на уебсайта на Агенцията на ЕС за основните права.
Третият сравнителен доклад очертава някои от мерките, предприети от държавите – членки на ЕС за опазване на общественото здраве по време на пандемията от коронавирус с фокус върху възрастните хора. Обяснено е как различните мерки могат да засегнат основните права. Сред разглежданите четири взаимосвързани области са: извънредното положение или еквивалентните на него мерки; мерките за ограничаване на разпространението на COVID-19 и смекчаване на неговото въздействие върху социалния живот, образованието, трудовата дейност, съдебната система и пътуването до и в рамките на ЕС; въздействието на вируса и усилията за ограничаване му върху определени обществени групи, в частност хората с увреждания, задържаните лица, бездомниците и жертвите на домашно насилие; и въздействието на пандемията върху основните права на възрастните хора – като специфичен фокус. Докладът обхваща периода 1 - 31 май 2020 г.
Третият сравнителен доклад и националните доклади са достъпни на уебсайта на Агенцията на ЕС за основните права.
Четвъртият сравнителен доклад очертава мерките, които държавите членки предприемат за защита на общественото здраве по време на пандемията от COVID-19 и за осигуряване на безопасно връщане на обществата и икономиките към нормалното ежедневие. Докладът е разделен на две основни части. Първата обхваща периода 1 – 30 юни 2020 г. и разглежда три взаимосвързани области: извънредното положение или еквивалентните на него мерки; мерки за ограничаване на разпространението на COVID-19 и смекчаване на неговото въздействие върху социалния живот, образованието, трудовата дейност, съдебната система и пътуването до и в рамките на ЕС; и въздействието на вируса и усилията за ограничаване му върху определени обществени групи, в частност възрастните хора, хората с увреждания, ромите и чергарите, задържаните лица и бездомниците. Втората част обхваща по-дълъг период (21 март – 30 юни 2020 г.) и изследва развитието на три специфични области: случаите на ксенофобия и расова дискриминация, включително престъпленията от омраза; разпространението на дезинформация относно огнищата на зараза; и последиците от ограничителните мерките върху защитата на личните данни и неприкосновеността на личния живот.
Четвъртият сравнителен доклад и националните доклади са достъпни на уебсайта на Агенцията на ЕС за основните права.
Петият сравнителен доклад описва положението на ромите и чергарите по време на пандемията от коронавирус в 15 държави – членки на ЕС в периода 1 март – 30 юни 2020 г. Той разглежда специфичните последици от пандемията върху най-голямото европейско малцинство, което се оказва и най-уязвимо на бедност, изключване, дискриминация и нарушаване на основните му права. Докладът сравнява набор от ключови социално-икономически показатели с данни от проучванията на Агенцията на ЕС за основните права (FRA), за да предостави общия контекст на предизвикателствата пред тази уязвима група в области като заетостта, образованието и жилищните условия.
Петият сравнителен доклад и националните доклади са достъпни на уебсайта на Агенцията на ЕС за основните права.
Шестият сравнителен доклад очертава някои от мерките, предприети от държавите – членки на ЕС за защита на общественото здраве по време когато Европа е изправена пред „втората вълна“ на пандемията от коронавирус. Обяснено е как различните мерки могат да засегнат основните права и особено социалните права на хората. Настоящият доклад се позовава на конкретни членове на Хартата на основните права на Европейския съюз, която определя стандартите за правата на човека, прилагани на национално ниво. Докладът обхваща периода 1 септември – 31 октомври 2020 г. и се фокусира върху три основни области: мерки на правителствата и на публични органи, които оказват въздействие върху конкретни свободи, по-специално извънредното положение (или еквивалентните на него мерки) и мерките, засягащи свободата на събранията и свободата на движение; мерки за ограничаване на разпространението на COVID-19 и смекчаване на неговото въздействие върху четири ключови области – здравеопазване, образование, работа и жилищно настаняване; и въздействието на вируса и усилията за ограничаването му върху определени обществени групи, в частност хората в институции, възрастните хора, хората с увреждания, мигрантите, търсещи убежище и бежанци, и ромите и чергарите.
Шестият сравнителен доклад и националните доклади са достъпни на уебсайта на Агенцията на ЕС за основните права.
Седмият сравнителен доклад се фокусира върху справедливия достъп до ваксини. Той очертава ситуацията в 27-те държави – членки на ЕС в периода 1 март – 30 април 2021 г. Бюлетинът разглежда две основни области: планиране и определяне на приоритети при осигуряването на ваксини срещу Covid-19 и тяхното разпространение в страните. Представени са основните информационни и комуникационни кампании, както и каналите за (предварителна) регистрация и администриране на ваксинацията. Докладът подчертава, че осигуряването на ваксини е от съществено значение за премахване на ограниченията на основните права, които Хартата на основните права на ЕС съдържа, като свободата на движение, правото на труд и правото на образование. Осигуряването на справедлив достъп за всички граждани на ЕС до достъпна (безплатна) ваксина възможно най-рано е в съответствие с принципа на недискриминация, заложен в законодателството на ЕС.
Седмият сравнителен доклад и националните доклади са достъпни на уебсайта на Агенцията на ЕС за основните права.
