България е на енергиен кръстопът. Въпреки амбициозните си цели за енергиен преход и отключване на инвестиции във възобновяеми енергийни източници, страната все още разчита на големи държавни, електрогенериращи мощности, основни на изкопаеми горива. Забавената либерализация на електроенергийния пазар, непредвидимата регулаторна среда и разпространението на дезинформация подкопават доверието на инвеститорите. Макар бързият растеж на инвестициите във фотоволтаични централи и системи за съхранение на електроенергия да показва силен частен интерес, липсата на нови ветроенергийни проекти, бавния процес на дигитализация на мрежите и налагането на гъвкави системи за балансиране изправят страната пред нови рискове за сигурността на доставките. 

Настоящият анализ показва, че налагането на стратегически и последователни решения за ускоряване на енергийния преход могат да засилят едновременно енергийната сигурност и конкурентоспособността на българската икономика. България трябва спешно да завърши либерализацията на енергийните пазари и да създаде предвидима и прозрачна среда за инвеститорите. Страната се нуждае от модернизиране и дигитализация на електроенергийната мрежа, което ще осигури по-голяма гъвкавост и трансгранична свързаност. Правителството следва да отключи огромния потенциал на страната за вятърна енергия посредством ясна правна рамка, опростени процедури и регионално сътрудничество. Целенасочени инвестиции в системи за съхранение и производство на чисти технологии могат да превърнат страната в ключов участник в европейските вериги за доставка на възобновяема енергия.