Руското нашествие в Украйна подтикна Европейския съюз (ЕС) да ускори плановете си за нисковъглероден преход, за да противодейства на кремълската стратегия да използва енергийните доставки за Европа като политическо оръжие. С амбициозния пакет „Подготвени за цел 55“, подсилен от инициативата REPowerEU, ЕС отново насърчава зелената трансформация и препотвърждава, че мерките в отговор на енергийната криза не трябва да противоречат на крайната цел, а именно постигане на климатична неутралност до 2050 г.

В изготвянето на дългосрочните планове за трансформация на икономическите си системи, държавите членки следва да стъпят на анализи, основани на данни, за да очертаят далновидно възможните пътища за декарбонизация и предложат пакет от целенасочени мерки. В България все още не е постигнато политическо съгласие за национална декарбонизационна стратегия, като това изправя ключови икономически отрасли пред множество предизвикателства. Необходимо е цялостно преосмисляне на националните политики в областта на енергетиката и климата, така че те да подсилят не само диверсификацията на енергийните доставки, но и да осигурят цялостна, зелена трансформация. 

Настоящият доклад е изготвен с основната цел да бъде подпомогната Комисията за енергиен преход (КЕП) към Консултативния съвет за Европейската зелена сделка в нейната задача да подготви сценарии за декарбонизация на българската енергетика, като част от подготовката на Пътна карта за климатична неутралност до 2050 г. Представен е сравнителен анализ на различни сценарии, централният от които се уповава на допускания, съгласувани в КЕП, и се моделира техният принос за достигане до нетни нулеви емисии на парникови газове до 2050 г. В анализа са обхванати петте ключови икономически сектора: енергетика, сгради, транспорт, промишленост, селско стопанство и земеползване и са формулирани препоръки за политики както на управленско, така и на секторно ниво.