Декарбонизацията в България попадна между чука и наковалнята – от една страна, договорените задължения към ЕС за амбициозен енергиен преход до 2030 и 2050 г., и от друга, бавната демократизация и навлизане на ВЕИ технологиите и енергийната ефективност. За да разработи ефективни политически мерки, българското правителство трябва да планира последователни стъпки за декарбонизация във всички икономически сектори, с предначертани годишни цели, основани на реални факти, като осигури възможност за непрекъснато проследяване и контрол. Това е от особено значение предвид недобрата съгласуваност между стратегическите документи на правителството (Националната програма за развитие до 2030 г., Националния план за възстановяване и устойчивост и Интегрирания национален план за енергетика и климат) досега и дългосрочните цели на ЕС за преход към нисковъглеродна икономика. Сегашният анализ начертава три нисковъглеродни пътеки за развитие на зеления преход в България с хоризонт 2050 г., като за целта използва иновативен инструмент за моделиране на сценарии за декарбонизация, наречен Калкулатор на ЕС. Той спомага за по-доброто обвързване на сложните интегрирани енергийни и климатични модели и практическите дилеми на политиците, които подготвят българската дългосрочна стратегия за декарбонизация.