Югоизточна Европа  е изправена пред дълбока енергийна криза. Енергийният шантаж на Русия отключи множеството рискове пред регионалната енергийна и климатична сигурност, засилени от забавения преход към нисковъглеродна икономика и продължаващата криза на енергийната бедност.  Ускореният зелен преход е основният път към овладяването на тези рискове в дългосрочен план. За да се постигне това, Югоизточна Европа трябва да разгърне огромния потенциал на технологиите за съхранение на енергия. Това е основен инструмент за безопасното интегриране на големия дял променливи възобновяеми енергийни източници, като същевременно се намали зависимостта от природен газ. Същевременно тези технологии могат да подобрят устойчивостта на електроенергийната система и да защитят предприятията и домакинствата от силните колебания в цените на енергията.

Настоящият анализ предоставя под формата на подробна презентация един изчерпателен преглед на наличните технологии за съхранение на енергия - от ПАВЕЦ, през механичното и топлинно съхранение на енергия, до широкото технологично разнообразие от батерии. През последното десетилетие различните видове батерии постигнаха огромен технологичен напредък, водещ до значително намаляване на разходите и все по-широко разпространение в световен мащаб.  За да се използват пълноценно многобройните варианти на технологии за съхранение на енергия – от балансиране на електроенергийния пазар до услуги на ниво индивидуален потребител, правителствата в Югоизточна Европа трябва да премахнат редица регулаторни и административни бариери, да разработят по-усъвършенстван дизайн на пазара на електроенергия и да подкрепят развитието на кръговата икономика, при която до 95% от материалите за батерии (включително редки метали) биват рециклирани.

Тази публикация е дело на съвместната работа на E3 Analytics и Центърът за изследване на демокрацията. Можете да я намерите на уебсайта на E3 Analytics тук.