В нашия свят, изпълнен с натрапчиви корпоративни слогани („Just Do It“, казват Nike, „Да приключваме с Брекзит!“, казва Борис Джонсън), едва шепа институции съумяват да следват мантрите, които проповядват, особено ако те са на латински. Трябва да се признае, че Центърът за изследване на демокрацията не е жертва на тази безславна тенденция, а напротив, откроява се като организация, чиято работа съответства на мисията му  – действително гради мостове между учените и политиците.

Кой би предположил, че пътят ми към Дамаск ще мине през София и кацайки отвъд Дунава, в туптящото сърце на Балканите, ще ми се открие „трети път“ на развитие (разбира се, не пътя на полковник Кадафи) – едно гранично пространство, където академичната взискателност се среща с практичността на реалната политика, където ме обучиха да ускорявам процесите на научна оценка и на база на изводите си да изработвам мозайка от идеи за нови политики, насочени към най-непосредствените трудности, пред които е изправена Европа.

Под надзора на д-р Тодор Галев обучението ми протече чрез разнородни и много интересни проекти, един от които беше обширен преглед на литературата и предложение за теоретична рамка за завладяването на медиите. Това ми даде възможност да приложа теоретичната прецизност, така необходима в тази област, която трябва непременно да бъде в крак със зловредните руски машинации и с неспирните технологични и алгоритмични промени. Аналитичните си умения дообогатих чрез задачата да събирам фискални данни за девет балкански държави – задача, която не бих пожелал и на най-големия си враг. Нещо повече, овладях тънкото изкуство, което очевидно до момента ми убягваше, да излагам писмени предложения за нови политики по привидно благоприличен начин с цел управляващите да го възприемат по-лесно.

Въпреки краткия ми престой, имах чувството, че съм бил тук цял живот и то живот, който без съмнение не е живян напразно. Хората са превърнали едно бивше севернокорейско посолство в свой дом. Дом, обитаван от едни от най-талантливите и интересни хора, които съм срещал и които, спокойно мога да кажа, са като семейство. Дори и без шеговитите забележки на Владислав, образните италианизми на Томазо, препоръките на Конър за изумително добри барове или поразителните познания на д-р Шентов за всеки пускан на екран филм, Центърът пак би имал какво да Ви предложи. И тъй, нека Оксфорд отстъпи, в короната на европейската интелигенция има нова перла, която си тежи на мястото в сърцето на България.