Правото на сигнализиране и зачитането на правото на неприкосновеност, както и защитата на личната информация са основни ценности в съвременния дигитален свят. В условията на нарастващи геополитически рискове, дигитализация на управлението и засилен натиск върху демократичните институции, защитата на лицата, подаващи сигнали за нарушения, и гарантирането на личните данни се превръщат в ключов стълб на правовата държава и икономическата сигурност.

На 28 януари 2026 г. Центърът за изследване на демокрацията съвместно с Комисията за защита на личните данни организира кръгла маса, която разгледа  прилагането на европейските и националните правила за защита на лицата, които подават сигнали за нередности, и за защита на личните данни, така че да се постигне баланс баланса между сигурност, отчетност и основни права. В откриването на кръглата маса се включиха представители на Омбудсмана на Република България, Министерството на правосъдието и на организаторите –  КЗЛД и Центъра за изследване на демокрацията.

Димитър Марков  - директор на Правната програма на Центъра за изследване на демокрацията, се спря на значението на темата на кръглата маса и поводите за нейното организиране. От една страна, успешното приключване на инициативата OPWHI, осъществявана в периода 2004-2006 г. съвместно от организации на гражданското общество, академични институции и държавни органи от България, Испания и Италия. От друга страна, отбелязването на Международния ден за защита на личните данни. Той приветства представителите на ключови институции, частни компании, правни експерти, граждански организации и журналисти, поканени да обсъдят  идеи и предложения как България да изгради по-устойчиви, координирани и доверени механизми за сигнализиране и защита на лицата и на данните.

Борислав Божинов – председател на КЗЛД, подчерта, че защитата на личните данни и защитата на лицата, подаващи сигнали за нарушения са основни направления в работата на Комисията. Той обърна внимание на значението на сътрудничеството с неправителствени организации и бизнеса, заложено като основен елемент в новата стратегия на Комисията и е ключово за нейния успех.

Стоян Лазаров - заместник министър на правосъдието, представи основните промени в ЗЗЛПСПОИН, приети през 2025 г., с цел по-пълно транспониране на Директива 2019/1937 на Европейския парламент, сред които:

• въвеждане на защита за поширок кръг сигнализиращи лица    напр. които предстои да започнат работа или които съобщават за злоупотреба след прекратяване на трудовото им правоотношение, доброволци, платени и неплатени стажанти, доставчици на услуги;
• отпадането на досегашното двегодишно ограничение за подаване на сигнали за нарушения, извършени преди повече от две години;
• стесняване на случаите, в които законът не се прилага на основание професионална тайна, като изключенията вече засягат единствено поверителността на разговорите и кореспонденцията между адвокати и техните клиенти.

Катя Христова-Вълчева – началник на кабинета на Омбудсмана на Република България подчерта, че в институцията омбудсман е създадена  и работи специализирана дирекция, която извършва одити на място в КЗЛД и разглежда жалби за нарушени права от страна на лицата, добросъвестно подали сигнал за нередности. Тя се спря на необходимостта от:

• по-добра координация между външния канал КЗЛД и компетентните органи;
• по-ефективна защитата на сигналоподателите, вкл. предоставяне на психологическа подкрепа на лица, станали жертва на ответни мерки;
• по-прецизна уредба на достъпа до правна помощ, независимо от финансовото състояние на лицето;
• изготвяне на правилник за прилагане на закона, който да подобри взаимодействието между КЗЛД и останалите компетентни органи, включително по отношение на коригиращите мерки.

Двегодишната работа  по инициативата „Open the Whistle: Защита на лицата, подаващи сигнали за нередности, чрез прозрачност, сътрудничество и стратегии за отворено управление“ представиха представителите на българските партньори в нея Мария Йорданова – главен експерт в Центъра за изследване на демокрацията и Христо Аламинов - Началник на отдел „Международно сътрудничество и управление на проекти“, КЗЛД. Те се спряха на дейностите и резултатите, посветени на укрепването на защитата на лицата, подаващи сигнали за нередности и повишаването на информираността на обществото за подаването на сигнали– тема, която е сравнително нова за България.

В дискусионния панел „Сигурност и справедливост: защита на сигнализиращите лица и личните данни“ свои виждания представиха:

Христо Константинов - изпълнителен директор на  "АПИС Европа" АД,  се спря на опита на АПИС да предоставя, първоначално консултантски услуги по прилагането на Общия регламент за защита на данните, а понастоящем и консултантска помощ на организации от частния сектор и публични институции при изграждането на вътрешни канали за сигнализиране, както и обучения на отговорните служители. Той представи разработването на експертни процедури и примерна документация в рамките на една от информационните системи на ABIS, които подпомагат задължените лица да придобият необходимите знания и компетентност по закона чрез използване на готови образци.

Александър Кашъмов - изпълнителен директор на Програма Достъп до Информация, разгледа връзката между свободата на изразяване, достъпа до информация и защитата при подаване на сигнали за нередности. Той изтъкна, че  в закона - модел за свобода на информацията преди две десетилетия е включена защитата на сигналоподателите. Същевременно посочи, че българският Закон за достъп до обществена информация не обхваща тази материя, тъй като европейският стандарт, въведен със специална Директива, изисква тази уредба да бъде тпанспонирана чрез самостоятелен закон в държавите членки. Обърна внимание на нарастващия брой дела от граждански, наказателен и административен характер в Бълграия срещу публични говорители, журналисти, граждански активисти, както и на сериозната заплаха, която тези дела представляват за лицата, публично оповестяващи информация на нередностии  за демокрацията в страната.

Калин Славов - изпълнителен директор на Асоциация „Прозрачност без граници“, представи Transparency International, чието българска национално представителство е Асоциацията, като международна мрежа от организации, които във всяка държава работят за доброто управление и намаляване на корупцията. Той сподели опита на мрежата в различни изследователски инициативи, набиране и разпространение на информация, конкретни действия. Той обясни, че чрез механизма на говорене в обществен интерес системата получава информация за нередности и реагира срещу тях, с цел да се запази „здравето“ на демократичния организъм.

Милена Тодорова, директор на дирекция „Канал за външно подаване на сигнали“, КЗЛД,  посочи, че всички сигнали постъпват в специална деловодна система, като външният достъп до тях е строго ограничен и  при постъпване на сигнал достъп до него има единствено служителят, на когото той е разпределен. Преди да бъде предоставена защита, се извършва предварителен анализ дали твърдяното нарушение попада в обхвата на закона и дали е налице засегнат обществен интерес. С оглед защитата на личните данни на сигналоподателите при заседанията на Комисията, които са закрити, данните се докладват в заличен вид, като единствено председателят има достъп до пълната информация. След вземане на решение сигналите се препращат към компетентните органи със заличени лични данни в рамките на 7-дневния законов срок. Комисията уведомява сигналоподателя писмено за взетото решение, като в писмото се описват механизмите за предоставяне на защита и действията при наличие на ответни мерки.

Дискутирани бяха  практическите предизвикателства пред защитата на сигнализиращите лица в България,  бъдещото развитие на правната рамка, политиките и възможните институционални решения в контекста на актуалните национални, европейски и глобални тенденции, ролята на независимите институции, бизнес организации, медии и гражданското общество.

Дебатът бе поставен и в по-широк европейски и международен контекст – от прилагането на Директивата за защита на сигнализиращите лица и Общия регламент за защита на данните (GDPR), през дебатите за икономическа сигурност и борба със злоупотребите с публични средства, до усилията за укрепване на демократичната устойчивост.

Независимо от различните гледни точки участниците изразиха общи виждания за необходимостта от повишаване на осведомеността и разбирането за значението на личните данни и изграждането на устойчива култура срещу мълчанието при нарушения.