Офшорната вятърна енергия се откроява като надеждна алтернатива на изкопаемите горива. България има значителен потенциал за производство на електроенергия от вятъра в морските пространства. Оползотворяването му ще спомогне за намаляването на рисковете пред енергийната и климатична сигурност на страната. За развитието на сектора е необходимо създаването на прозрачна и последователна регулаторна рамка, която да насърчи инвеститорите да разработят конкретни проекти. Нейното създаване ще бъде част от обсъжданията в Народното събрание в следващите седмици.
Според настоящите, до голяма степен консервативни прогнози, Полша, Хърватия, Румъния и България имат потенциал да осъществят проекти за вятърни централи в морските пространства с общ капацитет от 15 ГВт до края на десетилетието. Освен това очакванията са за изграждането на общо около 40 ГВт капацитет до 2050 г., което все още представлява малък дял от целта от 300 ГВ, включена в Стратегията на ЕС за офшорна възобновяема енергия.
За да се осъществят тези проекти е необходимо да се преодолеят редица управленски дефицити, сред които са липсата на стратегическа визия, неясната регулаторна рамка, техническите пречки, свързани с развитието на електропреносната мрежа и пристанищната инфраструктура, както и разпространени митове за въздействието на офшорния вятър върху природата и биоразнообразието, които подкопават обществената приемственост.
Това са някои от основните изводи от най-новия анализ на Центъра за изследване на демокрацията на тема „Ветровете на промяната: възобновяема енергия в морските пространства за по-сигурна и устойчива Централна и Източна Европа“. Центърът представи изследването по време на кръгла маса в София на 24 ноември 2023 г., с участието на представители на Европейската комисия и водещи политици и експерти в сферата на вятърна енергия, сред които Радослав Рибарски, заместник-председател на Парламентарната комисия по енергетика, Васил Стойнов, правен съветник към Генерална Дирекция „Енергетика“ на Европейската комисия, Иван Пинеда, директор на отдел „Иновации“ към европейската вятърна асоциация WindEurope, Тин Тувикене, ръководител на естонско-латвийския трансграничен проект ELWIND, Оана-Александра Иджделеа, управляващ съдружник в румънското адвокатско дружество Ijdelea & Associates, както и Михай Константин, старши изследовател в румънския изследователски институт EPG.
По време на събитието беше обсъден внесения в Народното събрание през 2022 г. цялостен проект на Закон за възобновяемите енергийни източници в морските пространства, който все още не е приет. Проектозаконът предлага два подхода за разработване на вятърни проекти, посредством търгове за перспективни зони за разполагане на офшорни вятърни централи на основата на обновен Морски пространствен план на България. Последният беше одобрен през пролетта на 2023 г., но не съдържа конкретни територии за развитие на сектора. Междувременно, Европейската комисия подкрепи изграждането на първия демонстрационен проект за плаваща вятърна централа в Черно море. Участниците в кръглата маса се обединиха около тезата, че разгръщането на офшорната вятърна енергия в Централна и Източна Европа носи огромни технически, икономически, социални и екологични ползи, което я прави привлекателна инвестиционна алтернатива. Тя може да ускори декарбонизацията на енергийния сектор, да подобри енергийната и климатична сигурност в региона и да стимулира модернизацията на местната икономика.