Понастоящем високорисковите престъпни мрежи представляват една от най-сериозните заплахи пред сигурността в Европа, характеризираща се със сложни, систематични и ориентирани към печалба международни операции, особено в областта на трафика на наркотици и хора и контрабандата на мигранти. Руската агресия срещу Украйна през 2022 г. допълнително усложни ситуацията, предоставяйки благоприятна почва за държавно-спонсорирана организирана престъпност, особено като инструмент за постигане на геополитически цели. Кремъл все по-често използва престъпни мрежи за хибридни военни действия, избягване на международни санкции, незаконната търговия и дестабилизиране на други държави.
За да адресира тези належащи въпроси, на 30 януари 2025 г. Центърът за изследване на демокрацията беше домакин на конференцията „Новите заплахи за сигурността в Европа:Престъпни мрежи, държавно-спонсорирана организирана престъпност и заобикаляне на санкциите“. Събитието събра водещи експерти от правоприлагащите органи, академичните среди и публичните политики от България, Белгия, Нидерландия, Франция, Швеция, Испания и Италия, за да участват в дискусия за борбата с нововъзникващите предизвикателства. Бяха обсъдени заплахите, породени от високорискови престъпни мрежи, ролята на организираната престъпност в хибридната война, предизвикателствата, свързани с избягването на санкции, и иновативните стратегии за борба с тези нарастващи заплахи.
Встъпителните думи бяха изнесени от Руслан Стефанов, програмен директор на Центъра за изследване на демокрацията, който подчерта стратегическото значение на Черноморския регион в контекста на избягването на санкции и направи исторически паралели с предизвикателствата за България по време на югославските войни през 90-те години и последвалото ембарго. „Отне ни две десетилетия и значителни усилия от страна на публичния и частния сектор, както и правоприлагащите органи, наред с партньорството с ЕС, за да се справим с последиците от мрежите на организираната престъпност, възникнали през този период. Днешните предизвикателства обаче са от много по-голям мащаб.“, заяви Стефанов.
Пол Ламберт, посланик на Кралство Белгия в България, подчерта нарастващите заплахи, които високорисковите престъпни групи, често използвани от Кремъл, представляват за критичната инфраструктура на Белгия и региона на Северно море. Той акцентира върху киберзаплахи, шпионаж и саботажни операции, особено насочени към подводните кабели. „През първите 9 месеца на 2024 г. 110 руски плавателни съда са били забелязани в белгийското крайбрежие на Северно море. Това е повече, отколкото през предходните 12 месеца на 2023 г. Сред тях са засечени военни кораби, изследователски кораби и риболовни съдове. Предотвратяването на шпионаж и саботаж на критична инфраструктура, в Северно море се превърна в ключов фокус на белгийските служби за разузнаване и сигурност.“
Илия Пулов, старши съветник в офиса на изпълнителния директор на Европол, предостави задълбочен анализ на нарастващата сложност и интернационализация на високорисковите престъпни мрежи. Позовавайки се на последния доклад на Европол, който картографира най-застрашаващите престъпни мрежи в ЕС, той подчерта колко е важно да продължи събирането на разузнавателна информация: „Днес се сблъскваме с огромен набор от все по-сложни транснационални престъпни дейности. Организираните престъпни групи са станали по-гъвкави, използвайки законови вратички и несъответствия в правоприлагащите способности в цяла Европа. Решаването на тези проблеми е спешна задача. Картографирането и непрекъснатото актуализиране на нашата разузнавателна картина е първата стъпка в разбирането на това как работят високорисковите престъпни мрежи и е от решаващо значение за ефективното противодействие на хибридните заплахи в контекста на все по-усложнаваща се престъпна среда.“
По време на панелната дискусия, модерирана от д-р Атанас Русев, директор на програма „Сигурност“ в Центъра за изследване на демокрацията, експертите дискутираха темата за транснационалния характер на високорисковите престъпни мрежи, като подчертаха необходимостта от координирани реакции на правителствата, правоприлагащите органи и международните институции. Д-р Насер Лалам от Института за напреднали изследвания към Министерството на вътрешните работи на Франция сподели примери от неотдавнашния опит на Франция с кибератаки, насочени срещу Летните олимпийски игри през 2024 г., и руски незаконни финансови потоци, като подчерта предизвикателствата при прилагането на правилните методологии за изучаване и анализ на държавно-спонсорирана престъпност. Д-р Тодор Галев, директор на научната дейност в Центъра за изследване на демокрацията, разгледа системното използване на професионални престъпни услуги от руския политически елит по целия свят и подробно описа как тези престъпни мрежи са проникнали в легалната икономика, за да перат пари и да обслужват геополитически интереси.
В този контекст на задълбочаващи се усложнения пред сигурността, д-р Йеле Янсенс, професор по криминология в Гентския университет, посочи необходимостта от ясни дефиниции и системно събиране на публични данни за ефективно проучване на тези проблеми. Янсенс очерта слабостите в европейските институции по сигурност, като отбеляза, че докато ЕС традиционно разделя вътрешната и външната сигурност, Русия не прави такова разграничение. Светослав Василиев, началник отдел „Киберпрестъпност“ към Националната следствена служба завърши дискусията, като отбеляза пропуските в българската правна рамка по отношение на понятието „държавна престъпност“ и хибридните заплахи. Ключова препоръка включваше насърчаване на по-силно сътрудничество между академичните среди и обществените институции за разработване на ефективни теоретични и правни рамки, които отчитат променящия се характер на престъпни дейности, директно спонсорирани от държавни органи, които замъгляват традиционните криминологични концептуализации.
Като цяло участниците изтъкната спешната нужда от засилено трансгранично сътрудничество, иновативни политически подходи, подобрено събиране на данни и усъвършенствани технологични инструменти за справяне с възникващите предизвикателства, породени от все по-сложния и променящ се характер на организираната престъпност към европейската критична инфраструктура. Общо съгласие породи неотложността на проактивни мерки за борба срещу избягването на санкции и прекъсването на финансовите канали, поддържащи престъпни мрежи и хибридните военни действия на Русия.
