Децентрализираното производство на електроенергия е в центъра на бурното развитие на ВЕИ сектора в Европа. Успехът на енергийния преход ще зависи от по-активната роля на гражданите, местните общности и малкия и среден бизнес, които ще се превърнат от пасивни ползватели на енергия в инвеститори и производители. В България този процес на демократизация и децентрализация се сблъсква със сериозни предизвикателства, като например блокиран процес на присъединяване към електроразпределителната мрежа и все още твърде сложни, бюрократични процедури, съпътстващи екологичните и строителните разрешителни за ВЕИ проектите.
Това са част от изводите от последния анализ на Центъра за изследване на демокрацията, който беше представен по време на кръгла маса, озаглавена „ВЕИ на бързи обороти: премахване на пречките пред децентрализацията и демократизацията на прехода“ на 27-ти февруари в София. Освен екипа на Центъра, в дискусията взеха участие Николай Налбантов, директор, Енергийни стратегии и политики за устойчиво енергийно развитие в Министерството на енергетиката, Иван Иванов, председател на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), Ивайло Алексиев, изпълнителен директор на Агенцията за устойчиво енергийно развитие, Вера Карабашлиева, ръководител на екипа, „Енергийна политика“ към EVN България, както и Тодор Попов, директор на Дирекция „Административно, правно и информационно обслужване” приобщина Габрово.
Николай Налбантов сподели, че във връзка с транспонирането на новата Директива 2023/2413 (RED III) през 2024 г. се очакват две последователни изменения на ЗЕВИ, които в момента се подготвят под формата на нови законодателни текстове. Иван Иванов сподели, че има огромен интерес към присъединяване на ВЕИ мощности, но едновременно подчерта, че само за последните 5 месеца в КЕВР са постъпили близо 100 жалби относно откази на електроразпределителните дружества да присъединят нови системи, поради липса на капацитет. В тази връзка, Вера Карабашлиева наблегна, че следва да се ангажира финансов и политически ресурс за разширението и модернизацията на капацитета на мрежата, където самите разпределителни дружества се сблъскват с административни пречки и затруднения.
Говорителите се обединиха около необходимостта от дългосрочна стратегия за сектора, която да се фокусира върху децентрализацията и демократизацията на енергийния пазар, вместо върху големи централизирани енергийни проекти. Електроразпределителните мрежи бяха определени като гръбнакът на енергийния преход и говорителите бяха единодушни относно необходимостта в инвестиции за модернизиране и надграждане на капацитета на мрежата.
