Противодействието на радикализацията, която води до прояви на тероризъм е проблем от особена важност за много европейски общества. В последните години в подем са както ислямистката, така и крайно дясната радикализация, което е видимо от редица насилствени атаки, осъществени на европейска територия. В този контекст ранното идентифициране на процеси на радикализация и разбирането на причините и факторите, които ги задвижват е от особена важност за целите на провеждането на ранна превенция.
На 28-ми юни 2016 г. Центърът за изследване на демокрацията стана домакин на експертна среща по повод валидирането на инструмент за мониторинг на рисковете от радикализация в Югоизточна и Централна Европа. На срещата присъстваха Диа Анагносто и Димитрис Склепарис, ЕЛИАМЕП, Гърция; Либор Стейскал и Павел Мичка, Карлов университет, Чехия и Мила Манчева и Росица Джекова от Центъра за изследване на демокрацията, България.
При откриване на срещата д-р Мила Манчева, старши анализатор към социологическата програма на Центъра за изследване на демокрацията, подчерта необходимостта да се поставят на дискусия резултатите от валидиращите изследвания на предложените инструменти и рискови индикатори за мониторинг, проведени в България, Гърция и Република Чехия, за да бъде създаден цялостен инструмент за наблюдение на крайнодясната и ислямистката радикализация.
Г-н Либор Стейскал от Карловия университет и г-н Димитрис Склепарис от ЕЛИАМЕП представиха резултатите от валидирането на ситуационния анализ на индикаторите за крайнодясна радикализация, проведени в Чехия и Гърция. Либор Стейскал идентифицира някои пропуски в годишните доклади за оценка на екстремизма, изработвани от компетентните органи като: липса на съгласуваност между полицейските и съдебни данни за престъпления с ескстремистки характер, забавяния при регистрацията на такива случаи, водеща до появата на едно и също престъпление в статистиките с две различни дати и нуждата от по-задълбочен регионален анализ на данните, събирани от властите. Димитрис Склепарис представи основните резултати от пилотната ситуационна оценка в Гърция, базирана на данни, предоставени от гръцките власти. Повечето престъпления от омраза в Гърция са регистрирани в Атина и Солун и са подбудени от етничнеска, национална и расова нетърпимост. В допълнение, повече от половината случаи на престъпления от омраза са разкрити от гръцката полиция, като повечето нападения са извършени от групи, а не от един извършител.
В следващата сесия Росица Джекова, координатор на програма Сигурност към Центъра и Павел Мичка от Карловия университет споделиха резултатите от тестването на индикатори за оценка на риска от ислямистка радикализация сред полицейски служители на предна линия. Сред полицаите в България се наблюдава недостатъчно разбиране на рисковите фактори, свързани с радикализацията, тъй като проблемът е смятан за особено чувствителен и попадащ в прерогатива на разузнавателните служби. В тази връзка г-жа Джекова изрази мнение, че за ефективно приложение на оценката на риска от полицейски служители на местно ниво е необходимo да е налице ангажираност от страна на ръководството на МВР на централно ниво. Мониторингът на рисковите индикатори от полицията трябва да бъде официално възложен чрез институционализирана процедура и придружен с ясни инструкции относно ролята и задачите на полицейските служители по места. Г-жа Джекова подчерта необходимостта да се направи ясно разграничение (което да бъде комуникирано и на заинтересованите страни) между целите на разузнаването с цел защита на националната сигурност и мониторинга на ранни предупредителни знаци от полицията с превантивни цели. Във финалните си препоръки Росица Джекова обърна внимание на необходимостта от провеждане на обучение на полицейски служители преди извършването на мониторинга, както и необходимостта да бъде развито сътрудничеството между полицията, социалните служби и други заинтересовани страни. Павел Мичка от Карловия университет сподели, че заключенията за Република Чехия са сходни с тези за България. Поради малката мюсюлманска общност в страната г-н Мичка заяви, че освен полицаите на предна линия, други звена от системата за сигурност като разузнавателни и имиграционни служби, както и неправителствени организации, трябва да бъдат по-дейни.
По отношение на валидирането на качествената оценка на рискови индикатори за ислямистка радикализация, Диа Анагносто от ЕЛИАМЕП заяви, че поради липсата на проявления на такава сред местни общности в Гърция, много от предложените индикатори са по-скоро неприложими за страната или имат нужда от пояснения. Мила Манчева от ЦИД сподели мнението, че отделни рискови индикатори могат да бъдат тествани и обсъждани само в контекста на определена рискова общност или група. Тя предостави за обсъждане група индикатори, избрани на базата на работа на терен с конкретна общност от роми салафити в България. Дискусията приключи с извода, че е нужно да бъде направено разграничение между индикатори за първопричини и такива за проявления на радикализацията, които от своя страна да бъдат структурирани на микро (индивидуално) и мезо (групово и обществено) нива.
