Постигането на климатична неутралност до 2050 г. може да се превърне в двигател на икономическата трансформация на България, а не в пречка за нейната конкурентоспособност. Чрез ускорено внедряване на чисти технологии – възобновяеми енергийни източници, системи за съхранение, ядрени мощности от ново поколение и алтернативни горива – България може да привлече многомилиардни инвестиции и да се позиционира като ключово звено от веригите за доставки на някои от най-динамичните технологични компании в ЕС и САЩ.
Успехът на индустриалната трансформация зависи от ключови реформи, включително пълната либерализация на електроенергийния пазар, модернизацията на електропреносната и електроразпределителните мрежи, както и от стратегическото използване на националните ресурси, нужни за развитието на местната индустрия.
Това са сред основните изводи от последния анализ на Център за изследване на демокрацията, който разглежда различни сценарии за енергийната и климатична политика на България до 2040 г. и 2050 г. Изследването беше във фокуса на кръгла маса, организирана от Центъра на 30 септември в София на тема „Ускорен енергиен преход: политики и иновации за устойчиво развитие до 2040 г.“.
Сред участниците в събитието бяха Жечо Станков, министър на енергетиката; Делян Добрев, председател на Комисията по бюджет и финанси в Народното събрание; Ангелин Цачев, изпълнителен директор на Електроенергийния системен оператор и Констанца Рангелова, анализатор в международния изследователски институт, EMBER.
Жечо Станков откри дискусията, като заяви, че България работи за утвърждаването си като енергиен център в региона, чрез отключването на инвестиции във върхови технологии. Изграждането на нови ядрени мощности, малки модулни реактори и ПАВЕЦ, съчетани с модернизация на електроенергийната мрежа, ще гарантират икономическа устойчивост и енергийна сигурност. Делян Добрев, подкрепи тезата, че страната има нужда от нови ядрени мощности, които да привлекат стратегически инвеститори. Те следва да сключат дългосрочни договори за изкупуване на електроенергия на цени, които да оправдаят държавната инвестиция в новите проекти.
Ангелин Цачев подчерта, че модернизацията и разширяването на мрежата, съчетани с децентрализирани ВЕИ, системи за съхранение и малки модулни реактори, ще осигурят надеждност, гъвкавост и устойчив преход към чиста енергия. Констанца Рангелова акцентира върху стратегическото предимство на България в слънчевата енергия. Тя отбеляза, че високият слънчев потенциал на страната, в комбинация с подобрените технически и финансови параметри на най-новите системи за съхранение, отварят възможност България да се позиционира като регионален лидер.
Говорителите се обединиха около тезата, че България навлиза в решаваща фаза на своя енергиен преход, в която ускореното внедряване на чисти технологии трябва да върви ръка за ръка с модернизацията на инфраструктурата. За да превърне климатичната неутралност в двигател на растежа, страната трябва да насочи публичните ресурси към иновации, стратегически инвестиции и социална справедливост. Необходими са координирани реформи, които да засилят конкурентоспособността и да осигурят енергийната сигурност на страната.
