След падането на комунистическите режими в Източна Европа страните в региона се преориентират от държавно наложен атеизъм в посока на по-силно изявена религиозна принадлежност, макар и в рамката на политически секуларизъм. На фона на засилващ се национализъм и паралелни процеси на радикализация, администрирането на религията и религиозните различия придобива приоритета на неотложна управленска задача. Политическите и публичните дискусии на тема антитерористични мерки и предимно секюритизираните подходи в отговор на (възприета) насилствена радикализация рискуват да задълбочат предизвикателствата, свързани с етно-религиозното разнообразие. Подобни динамики поставят ключови политически въпроси за връзката между религията и радикализацията и последствията от политиките за борба с тероризма за управлението на многообразието.
На 2 юни 2021 г. уебинарът „Управление на религията и насилствената радикализация в Източна Европа“ събра експерти от региона да разгледат тези и други въпроси и да предложат насоки за политики. Събитието бе организирано от Центъра за изследване на демокрацията, представен от д-р Лилия Якова и Росица Джекова. Регионални гледни точки по темата бяха изложени от д-р Екатерина Сокирянская, директор на Центъра за анализ и превенция на конфликти в Русия, проф. д-р Евгения Иванова, проф. по политически науки в Нов български университет, проф. д-р Егдунас Рациус, проф. по ислямски науки в Университета Витаутас Магнус в Литва, и проф. д-р Сеад Турчело, декан на Факултета по Политически науки в Университета в Сараево.
Иновативният пакет от инструменти – Индикаторите за управление на взаимоотношенията държава – религия, създаден от Центъра за изследване на демокрацията, както и сравнителните перспективи от Албания, Босна и Херцеговина (БиХ) и България бяха представени от д-р Лилия Якова и Росица Джекова. Индикаторите позволяват да се идентифицират тенденции и да се наблюдават развития във взаимодействието държава – религия, управлението на религиозните различия, насилствената радикализация и мерките срещу нея. Д-р Екатерина Сокирянская сподели своя опит във връзка със Северен Кавказ и подчерта нуждата от укрепване на държавната легитимност и правовия ред в този регион. Проф. д-р Евгения Иванова се фокусира върху България и застъпи тезата, че в българския контекст се наблюдава не толкова „радикализация на ислямизма“, колкото „ислямизация на радикализацията“. Проф. д-р Егдунас Рачиус разгледа случаите на Унгария, Словакия, Полша и Чехия и допусна, че в някои от тези страни съществува опасност от религиозна радикализация, но не по отношение на мюсюлманското население. Проф. д-р Сеад Турчело представи експертната си позиция във връзка със Западните Балкани, в частност БиХ, и засегна въпроса за официалното признаване на мюсюлманската общност в страната.
Един от акцентите на дискусията е изводът, че администрирането на религиозното многообразие и радикализацията поставя всяка от страните от Източна Европа пред различни предизвикателства. Въпреки това в региона като цяло се наблюдава сходна нужда от правни, политически и социални промени, които да осигурят действително равенство между етно-религиозните групи и да противодействат на стигматизацията и изключването.
