Глобалната офанзива на автократичните режими, водени от Русия и с мълчаливата подкрепа на Китай, срещу основаните на правила демократични общества чрез токсична комбинация от дезинформация и сиви капиталови потоци, има особено негативни последици за уязвими региони като Балканите. Въпреки че капацитетът на Кремъл да подклажда проблеми на Балканите привидно намаля с началото на войната в Украйна, Москва засили хибридните си операции с ясната цел да върне назад демократичните постижения и да навреди на перспективите на региона за евроатлантическа интеграция. В рамките на кампанията си за завладяване на медиите Русия използва пълен набор от инструменти, включително пряка собственост и/или неформални финансови и политически връзки с редакциите и управителните органи на местните медии, излъчване на руски канали, както и изграждане на мрежи за влияние сред политици и други обществени фигури.

На 31 август 2022 г. Центърът за изследване на демокрацията, българското посолство в Подгорица и Центърът за мониторинг и изследвания (CeMI), местен мозъчен тръст за публични политики, бяха домакини на кръгла маса в Дома на Европа в Подгорица, на която експерти от региона осветлиха тактиките на Кремъл в Черна гора. Черна гора е водеща страна в процеса на присъединяване към ЕС. Въпреки това напредъкът ѝ е в застой, възпрепятстван от силна вътрешнополитическа нестабилност и поляризация. Москва агресивно насочва пропагандата си, за да се възползва от тези уязвимости, като използва сръбското малцинство в страната и Сръбската православна църква, за да засилва и задълбочава разделението. Освен това Подгорица е в разгара на най-тежката кибератака в историята си, която сериозно затруднява управленските процедури в страната. В кръглата маса участваха експерти и политици, сред които Рашко Коневич, заместник министър-председател и министър на отбраната на Черна гора, Любомир Мишурович, държавен секретар на Черна гора, д-р Гордана Джурович, професор в Стопанския факултет на Университета на Черна гора и председател на Паневропейския съюз на Черна гора, д-р Сърджан Дърманович, професор във Факултета по политически науки в Университета на Черна гора и председател на Съвета за демократични избори към Венецианската комисия, д-р Меглена Плугчиева, посланик на Република България в Черна гора, и Ана Ненезич, външен консултант, Център за мониторинг и изследвания.

В приветствените си думи д-р Плугчиева изтъкна, че Черна гора може и трябва да се разглежда като следващия успешен пример за присъединяване към ЕС и страната може да разчита на помощта на партньорите си от ЕС, за да се справи с чуждестранната авторитарна намеса по пътя си. Представителите на правителството Рашко Коневич и Любомир Мишурович изтъкнаха, че Черна гора е взела твърдо решение за своя евроатлантически път и че членството ѝ в НАТО е солидна гаранция за отблъскване на външни злонамерени намеси. Въпреки това те отбелязаха също, че в Черна гора повечето медии са собственост на чуждестранни субекти, а собствеността е съсредоточена в Сърбия. Правителството на Черна гора не е предвидило потенциалните рискове от чуждо влияние и не е предприело никакви изпреварващи действия, за да осигури контрол и адекватно регулиране на собствения си медиен сектор. Д-р Златко Вуйович, председател на Управителния съвет на Центъра за мониторинг и изследвания, обясни още, че руската дезинформация в Черна гора тече най-вече чрез сръбската медийна инфраструктура. В заключение професор Джурович и професор Дърманович отбелязаха, че вътрешнополитическата динамика в Черна гора е изключително тревожна, като политическите партии престъпват много от процедурите на демократичното управление, а нарастващата вълна от руска дезинформация започва да оказва влияние върху избирателите. Черногорците все още в огромното си мнозинство подкрепят присъединяването към ЕС. Въпреки това подкрепата им за руските послания нараства след началото на войната в Украйна. Двамата учени, които в миналото са заемали високи постове в черногорското правителство, отговарящи за евроатлантическата интеграция, отбелязват, че Черна гора и Европейският съюз се нуждаят от възможно най-бързо присъединяване към ЕС, за да може Подгорица да отблъсне нарастващите авторитарни и проруски настроения. Това би бил и първият геополитически успех на ЕС след присъединяването на Хърватия преди десетилетие.