Войната в Сирия и Ирак и появата на Ислямска държава (ИД) създадоха нови заплахи в световен мащаб и в Европа. След превръщането й в основен фактор на ислямистката екстремистка сцена, ИД стана известна с жестоките методи, които прилага към населението в териториите, които контролира, както и с организирането и вдъхновяването на редица терористични атаки по света, включително в Европа и в Съединените Щати. В последните месеци интензитетът на международната кампания срещу терористичната групировка се засили и ИД търпи териториални загуби.
Последните развития в конфликта, възможни сценарии за поражение на ИД, както и евентуалните последици за Европа бяха дискутирани на кръгла маса, организирана от Центъра за изследване на демокрацията на 18 ноември 2016 г. с участието на Браян Дженкинс, старши съветник на президента на корпорация РАНД.
Г-н Дженкинс описа най-важните скорошни развития по отношение на ИД и Близкия изток, фокусирайки се върху военната кампания срещу ИД в Мосул и Алепо. Той анализира в детайли разликите и паралелите между двата ключови града, бунтовническите формирования в Ирак и Сирия, както и тактиките на коалицията, водена от Съединените Щати. Той поясни, че дори и ако ИД загуби основните си укрепления, това не означава, че групировката ще изчезне. Вместо това е вероятно ИД да се пренасочи към асиметрични военни тактики, които е употребявала с успех в миналото, и за които е добре подготвена.
Подобно развитие обаче не е перспектива за международните бойци, които са лесно разпознаваеми и трудно могат да се слеят с цивилното население. За тях алтернативата е или да продължат да се сражават на друг джихадистки фронт, или да се върнат вкъщи. Последната възможност носи сериозни рискове за Европа – счита се, че между 5000 и 6000 бойци от Франция, Белгия, Обединеното кралство и Германия са се присъединили към ИД. Част от тях е вероятно да се завърнат разочаровани и травматизирани от престоя си и да се откажат от по-нататъшна борба. Друга част обаче в вероятно да останат мотивирани да продължат битката в своите страни. Поради тази причина, може да се очаква увеличение на терористичните атаки в Европа. Г-н Дженкинс подчерта, че все още съществуват пропуски в обмена на информация между службите за сигурност, както и разлики в законодателствата на страните – членки на Европейския съюз, които спъват борбата с тероризма.
Росица Джекова, координатор на Програма „Сигурност“ на Центъра за изследване на демокрацията, коментира подходите в ЕС, целящи предотвратяване на насилствения екстремизъм, включително програми за дерадикализация и наказателно преследване на чуждестранни бойци. Тя се спря на липсата на консенсус относно ефективността на използването на рискови индикатори за ранно разпознаване и противодействие на радикализация с потенциал за насилие, въпреки широката употреба на подобни методи в Европа.
Г-н Дженкинс наблегна на трудността при разпознаване на потенциални терористи преди те да са извършили терористичен акт. Той обсъди разликите между траекториите на радикализация на членове на Ал-Кайда и новото поколение на последователи на ИД, които се радикализират много по-бързо – те не преминават през същия процес на идеологическа индоктринация и не спазват стриктно религиозните предписания. Заради тези разлики е по-трудно да се изведе типичен профил на потенциалните терористи и индикатори за риск, които да се използват за идентифициране на опасни екстремисти.
Той подчерта обаче, че инициативи, насочени към противодействие на социалното изключване и поларизация, както и към установяване на доверие между общности и институции чрез програми като „полиция в близост до обществото“ са важни и допринасят и за ограничаване на процеси на радикализация. От друга страна, наблюдението на хиляди заподозрени за планиране на терористични атаки и/или за връзки с терористични групировки остава сериозно предизвикателство за службите за сигурност.
