Просоциалността е ключово умение, което подтиква хората да бъдат в полза на другите, без да очакват същото в замяна. Тясно свързани с критичното мислене, съпричастността и възприемането на различни мнения, просоциалните умения насърчават диалога и развиват устойчивост към поляризация и радикализация. Вдъхновените от просоциалността учебни дейности водят до по-приобщаваща учебна среда и по-голяма сплотеност между ученици, учители, родители и общността. Затова именно педагогическият модел, базиран на просоциалните принципи, беше основна тема на международна конференция в Крит, Гърция на 9-10 януари 2020 г. Участниците, сред които държавни служители, политици, изследователи, учители и ученици, дискутираха потенциала на просоциалността да пребори рисковете, с които се сблъскват младите хора днес.

През есента на 2019 г. просоциалният модел бе приложен за първи път в няколко средни училища в пет държави от Европейския съюз – България, Гърция, Испания, Италия и Холандия. В качеството си на член на международната инициатива ALICE, Центърът за изследване на демокрацията координира прилагането на модела в две софийски училища. По време на занятията, учениците се запознаха с понятието просоциалност и участваха в практически дейности, сред които „Права на човека и равенство“ и „Онлайн език на омразата“. След края на занятията, екип на Центъра анализира обратната връзка от преподаватели и ученици и формулира препоръки за подобряване на просоциалния модел, които бяха обсъдени по време на конференцията в Крит. Според основните заключения, от голяма важност за успеха на просоциалното обучение са особеностите на училищната среда и характерът на връзката учител-ученик, както и готовността на тези две групи да възприемат просоциалните ценности и да използват иновативни и интерактивни средства за обучение.

Изводите послужиха като основа за препоръки за конкретни политики в областта на образованието. Една от тях е просоциалните занятия да бъдат въведени още в началното училище – и за предпочитане, под формата на редовен предмет. Бе препоръчано и разработването на нови учебни дейности и практики, свързани със специфични за контекста потребности. Това се налага, тъй като в някои учебни класове, училища или държави определени теми са актуални и подходящи за обсъждане, а в други – не. Значимо би било и създаването на международна мрежа от учители, практици и ученици, запознати и работещи с концепцията за просоциалност. Такава мрежа би могла да бъде и платформа за усъвършенстване на просоциалния педагогически модел и обмен на опит и знания, свързани с просоциалността.