На кръгла маса, организирана от Центъра за изследване на демокрацията и Фондация „Конрад Аденауер“ на 14 ноември 2019 г., бяха обсъдени начините за ефективно противодействие на руското влияние в Европа. Събитието бе открито от д-р Огнян Шентов, председател на Центъра за изследване на демокрацията, който изтъкна, че противодействието на руската стратегия за влияние трябва да се осъществява преди всичко посредством преодоляване на дефицитите на управлението в самата Европа. Ръководителят на бюрото на Фондация „Конрад Аденауер“ в България Торстен Гайслер изрази удовлетворение от актуалността на форума, заявявайки, че днес е съвсем ясна невъзможността Европейския съюз да третира Русия като останалите демократични държави, тъй като тя е авторитарна сила. Кремъл не следва демократичните правила на взаимодействие, затова Европа трябва да предприеме адекватни в тази ситуацията мерки.
Руслан Стефанов, директор на Икономическата програма на Центъра за изследване на демокрацията, представи най-новия анализ на руския икономически отпечатък в Европа. Парадоксално, в периода след налагането на санкции спрямо Русия от ЕС и САЩ, икономическото влияние на Кремъл в някои европейски страни е нараснало. Между 5 и 10% от общия фирмен оборот на Балканите се контролира от руски фирми, което е спад в сравнение с 2014 г. Русия обаче продължава да използва различни форми на завладяване на държавата, за да усилва своето влияние в страните от региона, независимо дали те са членки на ЕС или не. Най уязвимият сектор за руското икономическо влияние е енергетиката.
Според д-р Майкъл Карпентър, директор на Центъра за дипломация и световна политика „Пен-Байдън“, западните санкции срещу Русия до сега не са били ефективни поради погрешното схващане за това какъв тип санкции биха били резултатни. Те трябва да се прилагат във връзка с избрани конкретни проблеми, например Украйна или намесата в изборния процес на САЩ. Трябва да се предвиди и възможност санкциите да се премахнат, ако Кремъл промени курса си на поведение. Задължително е обаче те да водят до определени конкретни последствия за руската икономика. Потенциално, мерките спрямо банковия сектор, по подобие на предприетите наскоро срещу Иран, биха довели до най-значителен резултат. Уместно би било строгостта на мерките да се увеличава и да обхваща все по-голям брой банки.
Росен Плевнелиев, Президент на Република България (2012–2017), заяви, че влиянието на Русия трябва да се нарече с истинското му име – хибридна война, като даде множество конкретни примери от България: кибер атаките по време на референдум, участието в свалянето на законно избрано правителство, финансирането на определени политически партии, опитите за придобиване на ключови предприятия и пр. Според Плевнелиев обаче България има нужда от съюзници в противодействието си на много по-голямата от нея Русия. За да са ефективни санкциите, западните банки би трябвало да прекратят рефинансирането на дълговете на банките на руските олигарси, които контролират 90% от икономиката на Русия.
Трайчо Трайков, Министър на икономиката, енергетиката и туризма (2009–2012), се спря на руското влияние върху българската енергетика, в частност мащабния руски геополитически проект „Южен поток“, както и АЕЦ „Белене“. Той напомни, че както Европейската комисия, така и правителствата на държавите членки неведнъж са отказвали да се конфронтират с Русия, за да защитят техните тясно-национални, за сметка на европейските интереси в газовия сектор. В заключение той подчерта, че на влиянието на Русия Европа може да противодейства само съвместно, без да позволява отделните държави да бъдат противопоставяни една на друга, както в случая с „Южен поток“.
