През последните години се наблюдава нарастване на руското икономическо влияние и активизиране на медийната пропаганда в страните от Централна и Източна Европа. Центърът за изследване на демокрацията анализира тези проблеми, като проучва връзките между икономическото присъствие на Русия и собствеността върху определени медии. Първоначалните резултати от анализа показват редица прилики и разлики между страните от Централна и Източна Европа по отношение на инструментите за разпространение на съдържание и политически послания, които Русия използва чрез медии, контролирани от нейни граждани или фирми.
В България например собствеността върху медиите не е основното средство. Влияние се упражнява по-скоро от подкрепяната от Русия общност на създателите и доставчиците на съдържание, като новинарски онлайн платформи, независими журналисти, блогъри и интернет тролове. Изследването показва още, че акционерното участие на фирми от сектори като енергетика, недвижими имоти и банково дело в собствеността и управлението на медийни компании също влияе в голяма степен върху решенията и ориентацията на съответните медии.
За разлика от България, медиите в Грузия са основният източник на антизападни послания, следвани от някои проруски политически партии. Най-често използваните методи за медийна пропаганда са фалшивите новини, манипулацията на снимков материал, конспиративните теории и демонизацията на НАТО, Европейския съюз и европейските ценности.
Медийната ситуация в Армения също се характеризира с липса на свобода на словото и е повлияна от силното икономическо присъствие на Русия. Руската телевизия играе важна роля благодарение на значителната руска диаспора в Армения и широкото използване на руския език.
Особен случай е Украйна. Поради действащия конфликт между Русия и Украйна медиите залагат най-вече на антивоенната реторика. Според участниците, вместо да използва директна антизападна пропаганда, Кремъл цели да подклажда вътрешни социални конфликти. Медиите се въздържат от хвалебствия по отношение на Русия и от дискусии по Кримския въпрос. Вместо това те твърдят, че украинското правителство, опитите му за реформи и все по-близките му отношения с ЕС са вредни за украинското общество, като по този начин подкопават общественото доверие в правителството и държавата.
Руската пропагандна и дезинформационна тактика е очевидна и в Молдова, особено след конфликта в Приднестровието през 1992 г. След конфликта в съседна Украйна, Русия започва още по-агресивно да използва медиите като средство за контрол. Най-големите телевизионни канали, които са основен източник на информация в Молдова, са собственост на проруски олигарси. Западът и западните ценности се охулват, а САЩ, НАТО и ЕС се представят като отговорни за военните конфликти по света.
Семинарът, проведен на 22 февруари 2018 г., завърши с представяне на методологията, която Центърът за изследване на демокрацията разработва с цел измерване на руското икономическо присъствие в медийния сектор в Черноморския регион. Ще бъдат използвани данни от множество източници и редица методи за събирането им (например финансови данни, данни за собствеността и управлението на фирмите, казуси, експертна оценка и анализ на съдържанието на избрани медии). Разработвайки ясни и прозрачни насоки, Центърът се надява те да бъдат по-широко използваеми и да повишат обществената осведоменост по тази тема.