През последните години демокрацията в Европа се сблъсква с разнообразни вътрешни и външни предизвикателства. Основен проблем пред европейските демокрации са злонамерените, антидемократични наративи, които са подкрепяни и разпространявани от чужди правителства, най-вече Русия. На 20 май 2021 г. Центърът за изследване на демокрацията организира кръгла маса, на която обсъди задълбочено основните дезинформационни стратегии на Кремъл и тяхното въздействие в Европа. Експертният панел включваше д-р Румена Филипова, научен сътрудник, и Руслан Стефанов, програмен директор на Център за изследване на демокрацията, както и Вероника Шпалкова, анализатор, Програма за наблюдение на Кремъл, Център за европейски ценности при политиките за сигурност (Чехия), Марта Ковалска, председател, Център за анализ на пропагандата и дезинформацията (Полша), д-р Стефан Майстер, сътрудник, Германски съвет по външни отношения, д-р Марин Гийом, заместник-посланик по цифровите въпроси, Министерство на външните работи на Франция, и д-р Мартина Билдзюкевич, ръководител на звеното за противодействие на дезинформацията East Stratcom към Европейската служба за външна дейност. Участниците представиха своята гледна точка относно руското медийно влияние и очертаха моделите за разпространение на антидемократична дезинформация в България, Чехия, Германия и Полша. Темата е подробно разгледана в последния доклад на Център за изследване на демокрацията Противодействие на медийното влияние на Кремъл в Европа.
По време на дискусията беше подчертана необходимостта да се надхвърли единствено идентифицирането на злонамерените наративи и действащите зад тях лица, и да се посочат и осъзнаят уязвимите места в европейските държави и общества. Участниците отбелязаха, че дезинформационната тактика на Русия е част от по-широка рамка, която включва инструменти за завладяване на държавата, проблеми с върховенството на закона в ЕС и вътрешнообществената поляризация в Европа. Последното е плодородна почва за по-нататъшни разделения, както и за засилване на цялостната податливост на обществото към дезинформация. Ответните действия за неутрализиране на тези явления следователно трябва да бъдат многопластови и съгласувани в институциите на европейско и национално равнище.
В много от европейските страни правителствата поемат ясна инициатива за борба с дезинформацията, но техните действия често се осуетяват от вътрешнополитическо несъгласие или ограничения в капацитета. Повечето предпочитат да се съсредоточат върху големите медийни платформи пред ангажиране с по-всеобхватен отговор. В повечето страни гражданските организации са тези, които ръководят усилията за справяне с чуждестранната дезинформация чрез инициативи за мониторинг, изобличаване, опровержение или медийна грамотност. В своята заключителна реч Адриан Арена, директор на Програмата за правата на човека към фондация „Оук“, подчерта необходимостта от преминаване от диагностичен етап на борбата с дезинформацията към активно противодействие от страна на гражданските организации. Именно овластяването на такива организации и създаването на по-устойчиво общество е ключовата предпоставка за осъществяване на този преход. Поради обстоятелството, че и Китай се учи и възползва от дезинформационния наръчник на Кремъл, неутрализирането на влиянието на дезинформационните наративи ще придобива все по-голямо значение за чист европейски медиен пейзаж през следващите години.