Въглищните региони на България са изправени пред значителни предизвикателства, свързани с декарбонизацията на икономиката и осигуряването на справедлив и зелен преход в съответствие с ангажиментите на страната съгласно Европейския зелен пакт. Икономиките на регионите са зависими от изкопаемите горива, а по-голямата част от местните индустрии са с висок енергиен интензитет и бавно възприемат нисковъглеродни технологични решения.
На 14 ноември 2022 г. Центърът за изследване на демокрацията ангажира национални и местни политици, независими експерти и представители на бизнеса в дискусия за оценка и усъвършенстване на проектите на Териториалните планове за справедлив преход (ТПСП) на кръгла маса под надслов „Към справедлив преход в България: Отключване на потенциала за зелена трансформация на Стара Загора, Перник и Кюстендил“. По време на събитието Центърът представи цялостна оценка на проектите на плановете, основана на сравнителна методология за оценка на териториталните планове за справедлив преход в страните от Централна и Източна Европа.
Освен експертите на Центъра, в дискусията се включиха Ангелина Бонева, директор на Главна дирекция „Стратегическо планиране и програми за регионално развитие“ в Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Мартин Димитров, председател на Комисията по икономическа политика и иновации към Народното събрание, и Радослав Рибарски, заместник-председател на Комисията по енергетика към Народното събрание. Бяха споделени и перспективите на трите въглищни региона, представени от Георги Симеонов, директор на дирекция „Инвестиции и европейски проекти“ към община Стара Загора, Стефан Кръстев, заместник-кмет на община Перник, и Петър Паунов, кмет на община Кюстендил.
По време на дискусията говорителите се обединиха около необходимостта от въвеждане на конкретни цели и механизми за осъществяване на инициативи за икономическа диверсификация и развитие на трансформиращи се сектори, както и за необходимостта от овластяване на местните общности като основни двигатели на справедливия преход. Необходимо е доверието между институциите, националните и местните заинтересовани страни да бъде повишено, както и да се гарантира социално-икономическа справедливост за всички участници в процеса. В ТПСП следва да се очертаят конкретни механизми за подкрепа на малки проекти за възобновяема енергия, а не да се дава предимство на големи инфраструктурни проекти без ясни етапи, цели и срокове.
Българското правителство следва да очертае конкретен график за ускорено оттегляне от въглищата и план за декарбонизация на промишлеността. Българското правителство следва също така да увеличи регионалния капацитет и да положи повече усилия за облекчаване на някои дълбоки структурни и икономически дефицити на пазара на труда, за да подготви българската работна сила за едно по-зелено бъдеще.
