Поне 10 ГВт инсталирани наземни вятърни мощности могат да се реализират в Североизточна България (в областите Варна, Добрич, Шумен и Разград) заради високите средни скорости на вятъра, липсата на съществени пречки пред земеползването и подходящите екологични условия. Близо една трета от българското крайбрежие е подходящо и за развитие на вятърни паркове в морските пространства с общ потенциал на инсталираните мощности от близо 176 ГВт.
Това са част от изводите от последното проучване на Центъра за изследване на демокрацията в сътрудничество с Австрийския технологичен институт на потенциала за производство на вятърна енергия в България, представено по време на кръгла маса, озаглавена „Разгръщане на потенциала за вятърна енергия на сушата“ на 26 септември 2023 г. в София.
Освен екипа на Центъра, в дискусията взеха участие Юлиян Попов, министър на околната средата и водите, Густав Реш, координатор „Интегрирани енергийни системи“, Енергиен център, Австрийски технологичен институт, Андраш Мезоси, старши научен сътрудник, Регионален институт за изследване на енергийни политики (REKK), Виктория Керелска, ръководител на отдел „Политики и комуникация“, Европейска вятърна асоциация, Ангелин Цачев, изпълнителен директор, Електроенергиен системен оператор, Миглена Стоилова, председател на Надзорния съвет, Българска ветроенергийна асоциация (БГВЕА), Апостол Дянков, ръководител програма "Климат и енергия", WWF България.
Юлиан Попов подчерта, че е от ключово значение да се набележат приоритетните зони, където може да се развива вятърната технология, което ще осигури по-голяма предвидимост за инвеститорите в сектора при структурирането на техните проекти. Ангелин Цачев изтъкна, че България няма готовност да разгърне напълно вятърния си потенциал и подчерта нуждата от въвеждането на прозрачен механизъм за разпределение на инвестиционните разходите по присъединяването към мрежата между вятърните инвеститори, което би бил ефективен инструмент за ускоряване на инвестиционните намерения в сектора. Виктория Керелска посочи, че на европейско ниво се очаква пакет от регулаторни мерки за отключване на инвестициите във вятърния сектор, който ще включва намаляване на бюрокрацията и ще дигитализира процеса по издаване на разрешителните за строеж. Миглена Стоилова добави, че е важно да се гарантира инвестиционна предвидимост, например чрез договори за разлика, които запазват конкурентното начало при определянето на цената на пазара, но дават повече яснота за себестойността на произведената електроенергия и, съответно, за разходите на енергийните потребители.
