Югоизточна Европа ще трябва да трансформира своя електроенергиен сектор през следващото десетилетие чрез постепенното премахване на производството на енергия от въглища и увеличаване на инвестициите във възобновяеми източници. Насърчаването на технологичните иновации и внедряването на авангардни решения за съхранение на енергия е от решаващо значение за нисковъглеродния преход.

По време на събитието „Оптимизиране на системите за съхранение в Югоизточна Европа: Приспособяване на регулаторната рамка към технологичния напредък в сектора“, проведено на 14 декември 2022 г., български и международни експерти направиха равносметка на текущото състояние на инвестициите в технологии за съхранение в Югоизточна Европа и обсъдиха законодателните бариери и бъдещите възможности за разширяване на съхранението на енергия.

Сред експертите, които взеха участие в дискусията, бяха Тоби Котюр, основател и директор на E3 Analytics - Берлин, Марияна Янева, директор Политики и комуникации, Асоциация за производство (АПСТЕ), Василис Триантафилос, съветник на главния секретар за енергия и минерални ресурси към Министерство на околната среда и енергията на Гърция, и Михай Балан, ръководител на програма „Енергийни системи” в института Energy Policy Group - Букурещ.

Говорителите се съгласиха, че системите за съхранение ще имат решаваща роля в прехода към декарбонизация на електроенергийна система, тъй като технологиите за съхранение осигуряват гъвкавост в системата и са устойчиви на мрежови дисбаланси. Необходимо е актуализиране на политиките и пазарните механизми за страните от Югоизточна Европа. Нужна е и конкретна регулаторна рамка, с която да се въведат ясни критерии, задължителни цели за съхранение и се премахнат административните пречки при инвестициите и изпълнението на проекти за съхранение на енергия.