Проектоверсиите на Териториалните планове за справедлив преход не предлагат ясна дългосрочна визия и конкретни цели за трансформация на икономиката на въглищните региони на България спрямо техните нужди, дадености и потенциал за развитие. България към момента е единствената държава в ЕС без одобрено финансиране от Механизма за справедлив преход. С отказа си за поемане на ангажименти за декарбонизация на въглищните региони, България изпуска възможността да се качи на последния влак за дългосрочна трансформация на икономиката.
На 14 и 20 февруари, 2023 г. Центърът за изследване на демокрацията включи над 120представители на различни заинтересовани страни като кметове, членове на общински съвети, местни бизнес асоциации, неправителствени организации, учени и граждани от Перник, Кюстендил и Стара Загора в три консултативни кръгли маси.
По време на събитията бяха обсъдени конкретни идеи, решения и проектни предложения за включване в едни по-амбициозни Териториални планове с ясни цели за намаляване на отрицателното въздействия на въглищния преход върху икономическото развитие на уязвимите региони. Беше представен и анализ на актуалните версии на Териториалните планове, разработен от Центъра, който стъпва на детайлно разглеждане на предложените мерки и на обратната връзка за дълбочината и качеството на включване на заинтересованите страни в процеса.
Участниците се обединиха около критиката си към бездействието на правителството, което е довело до загубата на първия транш от европейските средства за справедлив преход от почти 200 милиона лева в края на 2022 г. Съществува и реалната възможност България да загуби нови над 1 милиард лева, ако към средата на тази година правителството не изготви Териториални планове, отговарящи на европейската рамка и регламенти за ясно интегриране на широкомащабни мерки за намаляване на въглеродния отпечатък, както и активно да включи заинтересованите страни във формирането и изпълнението на набелязаните цели.
Основните предизвикателства, които трябва да бъдат преодолени, са зависимостта от използването на изкопаеми горива, ограничения административен капацитет и липсата на координирани икономически инструменти за ускоряване на процеса на трансформация на ключови отрасли. Навлизането на нисковъглеродни технологични решения и диверсификацията на местните икономики засега се осъществяват твърде бавно и без ясен план за развитие. Българското правителство следва да очертае междинни, годишни цели, които да адресират тези предизвикателства и да допринесат за намаляване на парниковите емисии, понижаването на енергийното потребление, увеличаването на дела на ВЕИ в енергийното потребление и подобряването на качеството на въздуха.
