В отговор на руската инвазия в Украйна, Европейският съюз прие нова стратегия за енергийна и климатична сигурност, която има за цел да преодолее зависимостта от вноса на изкопаеми горива, да ускори инвестициите във възобновяеми енергийни източници и да трансформира икономиката на основа на цялостен нисковъглероден преход. В този контекст, България все още не дефинира ясна, последователна и дългосрочна енергийна и климатична стратегия, която да декарбонизира българската икономика до 2050 г.
България е способна да постигне климатична неутралност до 2050 г., но за целта е необходима дълбока трансформация на националната енергетика с фокус върху развитието на инвестициите в нисковъглеродни източници. Декарбонизацията на потреблението на електрическа и топлинна енергия са от решаващо значение, тъй като на тях се падат две трети от всички емисии на парникови газове в страната. Необходимо е да бъдат поети ясни ангажименти за изграждането на устойчива, енергийна инфраструктура, широкото използване на ВЕИ, инвестиции в иновативни технологии и премахване на правните и административни пречки пред децентрализацията и демократизацията на енергийното производство.
Това са част от основните заключения от анализ на Центъра за изследване на демокрацията, представен по време на кръгла маса на тема „Пътна карта за климатична неутралност на България до 2050 г.“, на 23 март 2023 г в София. Освен експертите от Центъра, в дискусията се включиха Ивайло Алексиев, изпълнителен директор на Агенцията за устойчиво енергийно развитие (АУЕР), Борислав Сандов, заместник министър-председател по климатичните политики (декември 2021 г. – юли 2022 г.), Делян Добрев, председател на Комисията по енергетика към Народното събрание (август 2022 г. – януари 2023 г.) и Никола Газдов, председател на Управителния съвет на Асоциацията за производство, съхранение и търговия с електроенергия (АПСТЕ).
Участниците се обединиха около тезата, че България следва да предприеме амбициозни мерки за подобряване на енергийната ефективност, за насърчаване промяната на енергийните навици на гражданите с цел постигане на по-големи енергийни спестявания, за въвеждане на механизми за ефективно управление на енергийното потребление сред домакинствата и бизнеса и демократизация на енергийното производство като процес на включване на гражданите в енергийната система.
Говорителите на кръглата маса подчертаха нуждата от увеличение на инвестициите в нисковъглеродна инфраструктура, електрифициране на производствените процеси и разработване на цялостна енергийна стратегия, основана на факти и която стъпва на всеобхватен процес на ангажиране на заинтересованите страни. Справянето с всеобхватните рискове пред енергийната и климатична сигурност изисква политическа воля, съществена промяна в управлението на българския енергиен сектор, както и обновена цялостна стратегия, обхващаща въвеждането на конкретни мерки във всички основни сектори на икономиката.
