Skip to main content

Бавният и колеблив подход на българското правителство към изпълнението на ангажиментите по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) може да доведе до пропускане на ключова възможност за трансформиране на икономиката и привеждането й в съответствие с амбициозните цели на Европейския съюз за неутралност по отношение на климата до 2050 г. Въпреки официалната позиция на България за изпълнение на Европейския зелен пакт, поредица от правителства отказват да започнат процеса по постепенното извеждане на въглищните електроцентрали от електроенергийната система.

България е напълно способна да постигне климатична неутралност до 2050 г. без значително увеличение на цените на електроенергията и без строителството на нови ядрени мощности или централи, използващи природен газ. Това са сред основните изводи от задълбочен анализ на възможностите и ефектите от извеждането на въглищните централи от електроенергийната система до 2030 г. или най-късно до 2038 г., разработен от Центъра за изследване на демокрацията в партньорство с унгарския Регионален център за изследване на енергийни политики (REKK).

Анализът беше представен по време на кръгла маса на тема Пътна карта за климатична неутралност на България до 2050 г.: енергийна и климатична сигурност, на 12 септември 2023 г. Освен експертите от Центъра, в дискусията се включиха Делян Добрев, председател на Комисията по енергетика към Народното събрание на Република България, Никола Газдов, председател на Управителния съвет на Асоциацията за производство, съхранение и търговия с електроенергия (АПСТЕ), Ласло Шабо, директор на Регионалния институт за изследване на енергийни политики (REKK) и Ив Летие, вицепрезидент, експерт по моделиране на европейските енергийни пазари на консултантската компания Compass Lexecon.

По време на дискусията Делян Добрев подчерта, че в момента се разглеждат в Комисията по енергетика към Народното събрание, ключови законодателни текстове, свързани с отключването на ВЕИ инвестициите в България. Сред приоритетите са ускоряването на процеса по присъединяване към мрежата и отключването на потенциалa за офшорна вятърна енергия.  Никола Газдов отбеляза, че допусканията за въвеждане на нови ВЕИ мощности могат да бъдат още по-амбициозни предвид тенденциите на пазара. Той отбеляза, че още в следващите 12 месеца България ще постигне целите от 3.5 ГВт нови мощности до 2025г. Ив Летие постави фокус върху сигурността на доставките като основен елемент от моделирането в рамките на КЕП и заяви, че необходимите инвестиции в съхранение ще се материализират преди 2030 г. Ласло Шабо успокои, че декарбонизацията на електроенергията няма да подкопае позицията на България като нетен износител в Югоизточна Европа.

Всички говорители и участници се обединиха около нуждата за подобряване на енергийната ефективност, отключването на потенциала на България за децентрализация на производството на ВЕИ електроенергия и създаването на по-ясна и предвидима законодателна рамка, в която енергийните граждани да са в центъра на енергийния преход.

 

Кръгла маса: „Пътна карта за климатична неутралност на България до 2050 г.: енергийна и климатична сигурност“, 12 септември 2023 г., София
(Л-Д): Мартин Владимиров, Директор, Програма „Енергетика и климат“, Център за изследване на демокрацията и Никола Газдов, Председател на Управителния съвет, Асоциация за производство, съхранение и търговия с електроенергия (АПСТЕ)
(Л-Д): Ремина Алексиева, Aнализатор, Програма „Енергетика и климат“, Център за изследване на демокрацията и д-р Мария Трифонова, Научен сътрудник, Програма „Енергетика и климат“, Център за изследване на демокрацията
Д-р Мария Трифонова, Научен сътрудник, Програма „Енергетика и климат“, Център за изследване на демокрацията
Никола Газдов, председател на Управителния съвет на Асоциацията за производство, съхранение и търговия с електроенергия (АПСТЕ)

Този сайт използва бисквитки (cookies), за да осигури услуги, за персонализира съобщения и за статистика. При навигация в този сайт вие приемате използването на бисквитки. Научете повече за бисквитките.