В рамките на кохортата “Aнтикорупционните политики като гаранция за националната сигурност”, сформирана в рамките на Срещата на върха за демокрация, Центърът за изследване на демокрацията и Регионалната антикорупционна инициатива проведоха семинар по време на Международната конференция за борба с корупцията (IACC) на 20 юни 2024 г. във Вилнюс, Литва.

В дискусията взеха участие Кристиан Бек, ръководител на офиса на евродепутата Даниел Фройнд в Европейския парламент, д-р Оксана Хус, анализатор на политиката за борба с корупцията и обществената почтеност, ОИСР и асоцииран изследовател, BIT-ACT, Болонски университет, проф. д-р Елизабет Дейвид-Барет, директор на Центъра за изследване на корупцията, Университет Съсекс, д-р Дейвид Джаксън, старши съветник, Ресурсен център за борба с корупцията U4, Даниела Минева, старши анализатор, Икономическа програма, Център за изследване на демокрацията, д-р Недим Хогич, постдокторант, Университет в Осло и д-р Рамадан Илази, ръководител на изследователския отдел, Косовски център за изследване на сигурността. Те разкриха как корупцията се е превърнала както в стратегическа заплаха (използвана от авторитарните режими за подкопаване на демокрациите), така и в систематичен пропуск на политиката (завладяване на държавата, което ерозира правителствените усилия и подкрепя вземането на решения в полза на частни интереси). Участниците отбелязаха, че оценките на риска от корупция не трябва да се концентрират само върху потенциалните парични загуби и честотата на проявление на този феномен. Вместо това, оценките на риска трябва да се съсредоточат и върху вредите, нанесени на способността на публичните институции да изпълняват своите функции и защитават обществения интерес. В допълнение, проф. д-р Елизабет Дейвид-Барет подчерта, че "стратегическата корупция е политически въпрос и се нуждаем от повече от технически мерки. Най-силният инструмент на ЕС в областта на върховенството на закона - механизмът на условност - не успя да намали корупцията, докато всъщност се нуждаем от политически решения".

Според анализите на SELDI, възможността за по-смели реформи в Западните Балкани около 2010 г. вече е затворена. Даниела Минева подчерта, че новоприетото законодателство не се прилага, а новосъздадените публични органи нямат капацитет и остават неефективни. Стратегиите за борба с корупцията не отчитат рисковете от чуждестранно влияние и не са подкрепени с ясни цели и измерими показатели за успех. В същото време помощта от ЕС не е постигнала висока възвръщаемост на инвестициите. В този контекст, за осъществяването на промяна не може да се разчита на волята на политическите лидери и икономическите групи. Тя може да настъпи само въз основа на вътрешния натиск на гражданското общество, както и на външния натиск от страна на международните партньори. Необходимо е по-добро разбиране на най-новите схеми и инструменти, използвани от авторитарните държави за оказване на зловредно влияние, както и на факторите, улесняващи завладяването на държавата на национално равнище. Ето защо външната подкрепа трябва да се съсредоточи приоритетно към организации на гражданското общество, експерти и политици, ангажирани с реформи, като се търси действително въздействие и резултати, а не само формални промени и обещания. Остава да се направи много и по отношение на скрининга на инвестициите, проследяването на незаконното богатство и активите на санкционираните лица, както и използването на големи масиви от данни за оценка на риска.